Темата за предстоящата цифровизация на българския ефир бе изтласкана встрани заради избухналите през последните дни скандали с досието „Буда” и обявяването на връзката на Хизбула с атентата в Бургас. Но докато ние, ошашавени от разкритията и взаимните обвинения, се чудим на кого да вярваме, Европейската комисия не забравя. Преди седмица оттам обявиха, че започват наказателна процедура срещу България, а страната ни е застрашена да плаща глоба между 20 000 и 200 000 евро.

На ден.

Причината – ограничаване на конкуренцията при цифровизацията на ТV ефира.

Малко хронология.

През 2009 г. пет от мултиплексите (най-просто казано – ретранслатори на цифровия сигнал) бяха разпределени в два лота, а конкурсите бяха спечелени от фирмите “Тауърком“ и “Хану Про“, които по-късно чрез поредица от сделки се оказаха свързани с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Шестият мултиплекс – за разпръскването на държавните радио и телевизия, също бе спечелен от “Хану Про“, но по-късно лицензът бе прехвърлен на американската компания “HD Медиа сървисиз” ЛТД. Разследването е на Медиапул.

Банкерът Цветан Василев, освен другите си бизнес интереси, стои и зад TV-7. Телевизията през последните месеци купува журналисти на килограм. Много от познатите лица от екрана се местят при Николай Бареков, който пък заема неприкрита позиция в подкрепа на премиера. Накратко: там се наливат много пари. В ход е схема, която е на път да монополизира не само ефира, но голяма част от медиите в България. Тук е достатъчно да добавим само медийната империя на Делян Пеевски, наричана сред колегите „Доган хабер”. В изданията от цялата им групировка има сведени инструкции към журналистите в две изречения: „За Бойко Борисов – нищо лошо. За Първанов – абсолютно нищо!”

Но да се върнем на ефира. Още от 2010 г. от ЕК предупреждават България да вземе мерки, тъй като радиочестотният ресурс за цифровизацията е разпределен при ограничаващи конкуренцията правила. Едва преди две седмици обаче от КРС обявиха, че ще проведат конкурс за седми мултиплекс, към който интерес са проявили “ДиВиБиТи“, сателитният оператор с най-голям пазарен дял у нас “Булсатком“ и компанията “Динамикс“. Това не попречи на Брюксел да заведе делото и да заяви, че конкурсът за новия мултиплекс е закъснял, тъй като платформата няма да може да започне работа преди изключването на аналоговия сигнал и телевизионните програми ще трябва да сключат договори за разпространението си с наличните мултиплекси.

“Очевидно е, че този конкурс за седми мултиплекс е проформа, след като не дава право на ползване на заетите честоти и единствената му цел е да бъде заблудена Еврокомисията. Експертите от ЕК обаче явно не са се подвели от действията на КРС, в резултат на което цялото общество ще плаща огромни глоби“, посочват то „ДиВиБиТи”.

От правителството се оправдават, че конкурсите за мултиплеските са били проведени от предишния кабинет и те носят вина за това положение. Възниква обаче въпросът защо са дремали три години. Управляващите се оправдават, че спечелилите фирми вече са направили огромни разходи и може да ги съдят, ако се прекратят договорите им.

Освен всичко друго, докато в Европа цифровизацията е довела до намаляване на цените за разпръскване на сигнала, при нас (каква изненада!!!) се случва точно обратното.

Според Бойко Бочев от компанията “Ди Ви Би Ти” – един от отхвърлените кандидати в конкурсите за мултиплекси, на телевизиите се предлагат 4-годишни договори, за да разпространяват мултиплексите сигнала им. Цените на тези договори са в пъти по-високи от цените за същия тип услуга в Централна и Западна Европа, посочва Бочев. Той даде и пример с държавната БНТ. За нея бе изграден отделен мултиплекс, спечелен от латвийската фирма “Хану про”. Собственикът на този мултиплекс иска 15 млн. лева на БНТ, за да я разпространява. Сега таксата е 9-10 млн., коментира Бойко Бочев.

По подобен начин, но за беда, встрани от погледа на Брюксел, се развива bg-кабелизацията в Хасково, а вероятно и в други градове. След като в продължение на дълги години от общината протакат разрешителните на фирмите за разкопаване и вкарване на кабелите под земята, в един прекрасен момент се явява приятелска фирма, която няколко месеца след учредяването си получава разрешение да разкопава целия град. Фирмата е „Технистрой”, в която съдружници са позната с неизменното печелене на конкурсите за улично осветление „Сити път” и „Ривов електроникс”, който пък е близък със сочения за октопода на мафията Алексей Петров. Офертата им към останалите кабелни оператори, вече е известна – 180 евро на линеен метър, при себестойност от 30-40 лева при нормална процедура.

С други думи – каквато цифровизацията, такава и кабелизацията.

Безкомпромисно.

Само преди седмица Haskovo.net имаше публикация по темата. И ако мнозина читатели тогава обвиняваха кмета в злоупотреба с власт, то в интерес на справедливостта трябва да се отбележи, че той просто прави същото, което прави и правителството. На ГЕРБ. Което дойде на власт точно с обещание да сложи край на тази безкрайна агония на държавата. Същото правеше впрочем и предишното, и по-предишното правителство. Всъщност далаверите не са секвали.

Така изискванията на Брюксел, които всъщност целят по-добро качество и по-евтини услуги, в български вариант се превръщат в точно обратното – монополизация, поскъпване, доограбване на най-бедния европеец – българинът.

Как добрите европейски намерения в български условия водят право към ада – пример с Енергото. Дълго съм се чудил за какъв дявол електроразпределителното дружество начислява такса „достъп до електропреносната мрежа”. Признавам, че едва наскоро разбрах за какво става дума.

А става дума за това, че ЕК иска либерализация на пазара на електроенергия. Тоест да мога да си избера производител – например частна централа някъде си. Плащам си на нея потребеното количество ток, а на Енергото – само таксите за достъп до нейната мрежа и за пренос.

Точно липсата на либерализация на енергийния пазар пък е причина за нова наказателна процедура срещу България.

Въпреки, че не са направили възможен избора на производител, въведоха в аванс таксата за достъп до мрежата на доставчика. С други думи – избор на производител на ток още нямаш, но отсега си плащаш таксите, които пък са въведени, за да имаш избор.

Параграф 22.

Преди няколко години Иван Костов зададе един много прост въпрос. „Защо в Амстердам литър олио струва 1.50 лв., а в България, традиционен производител на олио, е 3 лева?” Естествено, никой не отговори на този въпрос. Затова Костов си отговори сам: „Ето, това е корупция”.

Изводът е ясен: каквато цифровизацията, такава и кабелизацията.

Такова е и всичко останало.

Тодор Кръшков