Почерненото село Бисер си спомни за жертвите, които даде в мътните талази на яз. Иваново преди година, с панихида в местния храм Св. Кирил и Методий“.

В утрото на 6-ти февруари водите на водоема пропукаха стената му и мътилките отнесоха всичко по пътя си.

Потопът застигна Бисер около 8 часа, част от къщите буквално се разкиснаха и срутиха, а шестима местни загинаха в талазите. Сред тях е и 92 годишният дядо Христо Христов. Къщата му остава здрава, защото е правена от двете ръце на майсторът-строител. Домът на дядото обаче става собствения му капан, защото той не успява да излезе навън от напълнената си до покрива къща. „Дядо беше изключително здрав мъж, макар и преклонната си възраст. Преживя война, фронтовак беше и на 80 години при катастрофа с два счупени крака се възстанови, а сега си отиде толкова нелепо“, през сълзи разказа на излизане от църквата днес внукът на дядо Христо Григор Юруков.

Мъжът, който живее в Хасково, до късно вечерта преди „черния“ 6-ти февруари бил в Бисер при дядо си. „ Оставих го жив и здрав, без очила вестник да чете. 10 часа по-късно вече го нямаше“, плаче внукът. Според него трагедията в Бисер е била предотвратяема, но не проработила системата за оповестяване. „ За проблемите на язовира се е знаело от години. На метри от къщата на дядо е и сирената за оповестяване при бедствия, селото ни има и читава камбанария. Хората можеха да бъдат спасени, ако властите си бяха свършили работата.“, твърди Юруков.

В памет на дядо му и останалите петима бисерчани, сред които и семейство Кръстина и Желю Николови, техните близки и кметът на Бисер Златка Ангелова, хвърлиха от моста над р.Бисерска венци и преляха водите с вино, а мястото опя отец Атанас.

„Колкото по-бавно вървят венците, толкова по добре“, нареждаха през сълзи приятелите на сем. Николови Иван и Добрина Василеви.

Историята на приятелите им Кръстина и Желю разтърси сърцата на хората преди година. По ирония на съдбата те били в буквалния смисъл от първия ден на рождението си до последния-на смъртта си заедно. Двамата са родом от Бисер и били съседи. Детството им минало заедно, после се залюбили, оженили се, отгледали децата си в София и след пенсионирането си се върнали в родното Бисер, за да прекарат остатъка от живота си на спокойствие и отново у дома.

„ Двамата бяха заедно и неразделни цял живот, така си останаха завинаги“, разказва историята на приятелите си Добрина.

„Болеем за нашите приятели. Те ни липсват всеки ден. Всяка сутрин пиехме кафето си заедно. Сега сутрин, когато посегна към чашата с кафе, очите ми се пълнят със сълзи, защото лицата им са пред мен.“, нареждаше Добрина. Тя и до днес сънува кошмарното утро в Бисер. Чува на сън шума на прииждаща вода и все не може да я премине.

М. Манолова

На помена присъстваха кметът на община Харманли Михаил Лисков и областният управител на Хасково Ирена Узунова.

Григор Юруков смята, че трябва час по -скоро да се посочат виновните за трагедията в Бисер