По мартениците се прехласват първо тези, които бързат за чужбина или пращат подаръци за чужибна

Традиционната българска благословия за здраве и берекет върви в Хасково в китайски вариант на некитайски цени-лев, два, че и три. Повечето от продаваните червено-бели вътъци са внос от жълтата Народна република, макар търговците да избягват да признават това. На импровизираният базар в центъра на Хасково почти всички се обявиха за производители, а тези които не са, внасяли от България. На нито едно пакетче обаче нямаше изписано името на фирмата производител. В крайна сметка доста си признаха, че продават и китайско. Познава се по наличието на пластмаса, кожа и някакви камъни имитиращи бегло скъпоценното. 

Китайското излизало по-на сметка. Колко по-на сметка не става ясно, но мартениците масово се продават на далеч не китайски цени от поне 1 лв. Само за сравнение, миналогодишната себестойност на стандартни Пижо и Пенда се изчисляваше на 15-20 стотинки. Естествено, обикновените върви за китка бяха по-евтини, но и те се продаваха в комплект от 10 за..1 лв. Иначе родно усуканите Пижо и Пенда струваха по 3-4 лв. Явно българинът цени труда си. 

За разлика от други години, сега нямаше много кич. Яги, Борисовци, и пайнерки отсъстваха, макар че се чакали след 14-ти февруари. Традиционната подкова за късмет и вплетени сърца пронизани със стрела, бяха най-честите характерни апликации. 

Мартениците са изконна българска традиция, които някои свързват с появата на прабългарите на Балканският полуостров. По вероятно обаче е обичаят да е хилядолетно наследство от езическите култове към природата и плодородието. Червената нишка олицетворява кръвта и живота, бялата-чистотата и щастието. Към момента, обичаят по закичване с мартеница е разпространен само на Балканският полуостров и определено не в Китай. Но там си нямат и капитализъм, което не им пречи да залагат на пазарната икономика и действат съвсем по капиталистически, както в случая с мартениците.

Г. Христов

Лесно се намира хубаво за хубавото