Намалява дистанцията между двете водещи политически сили ГЕРБ  и БСП - 20.9% : 18.5%. Спрямо септември ГЕРБ бележи лек спад (0.5 %), докато проектът на БСП за ядрен референдум мобилизира симпатизантите й и тя успява да увеличи подкрепата си с 2%. Това стана ясно от националното представителното проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 12 - 17 януари. Интервюрани са общо 1023 души.

Четири партии се очертават като сигурни участници в следващия парламент – ГЕРБ (20.9%), БСП (18.5%), Движение България на гражданите (5.6%) и ДПС (5.4%). Други четири политически сили  са на рисково разстояние от 4%-вата изборна бариера. Малко над бариерата би бил действителният вот за Синята коалиция и Атака-ВМРО, ако изборите бяха днес. Малко под бариерата, но с потенциал да я атакуват, са СДС и НФСБ на собственика на СКАТ Валери Симеонов. Към момента не може да се изключи както вариантът, че тези партии ще влязат в 42-то Народно събрание, така и вариантът, че ще останат под чертата. Освен до високо напрежение, това разположение на силите води и до голяма степен на неопределеност не само за състава на бъдещия парламент, но и за възможните управленски формули в него.

Песимистичните оценки и очаквания за икономиката на страната и личните финанси и поредицата от скандали, които засегнаха управляващото мнозинство през последните месеци, са в основата на продължаващия плавен спад в оценките за работата на правителството, министрите и премиера. Най-високо неодобрение срещат начина на избор на членове на Конституционния съд (скандалите Марковска и Гугушева), строежите върху несебърските дюни и  защитени територии по Черноморието, данъка върху лихвите по депозитите и задължителното предучилищно образование на 4 годишните. Като последователна и положителна  мярка се оценява най-вече запазването на забраната за пушене на закрити обществени места. Отсъствието през периода на последователни политики, които да печелят доверие и да мобилизират привърженици, ерозира твърдостта на подкрепата  за ГЕРБ и поставя в опасна близост реакциите на привържениците на управляващите с  тези на техните опоненти.

Обществени нагласи към кабинета. Политики с най-силен отзвук

За периода септември 2012 – януари 2013г. положителните оценки за работата на правителството спадат от 18 до 16 на сто, негативните се запазват около 46%.  Единственият министър с ясно изразено одобрение за работата си е Лиляна Павлова (31% положителни оценки).

Личният рейтинг на премиера остава по-висок от рейтинга на правителството, но и при него се разтваря ножицата между недоверие и доверие. В началото на годината положителните оценки за дейността му спадат от 31% до 29%, а отрицателните нарастват от 37% до 39%.

Управляващите успяват да запазят по-значимо доверие единствено сред 30 - 50 годишните избиратели в големите градски центрове, където е съсредоточена основната електорална подкрепа за ГЕРБ. Сред останалите социално-демографски слоеве неодобрението доминира, достигайки до над 50 на сто в по-малките населени места.

С началото на икономическата криза и резкият спад на оптимизма, регистриран в обществените нагласи в края на 2009г., икономическите оценки и очаквания се запазват на приблизително едно и също равнище.  И в началото на 2013г. положителните мнения за развитието на икономиката и личните финанси са между 4 и 6%, а отрицателните – между 47% и 59%. На този фон очакванията за близкото бъдеще са малко по-позитивни – около 19-20% предвиждат подобрение, а личните прогнози за запазване на икономическия статус (46-47%), доминират над тези за неговото влошаване (32%-34%).

Предвид общата икономическа ситуация в страната и равнището на безработица, материалните и финансови притеснения остават тема номер едно за мнозинството от българите. Поради това, всяка мярка, която засяга личните доходи на хората, възможностите за работа и въобще развитието на икономическата среда, получава значителен обществен отзвук. Събитията с чисто политически характер привличат вниманието на относително по-малки групи избиратели, но те фокусират силна обществена енергия, която ще оказва влияние върху електоралните нагласи през следващите месеци.

Политиките и мерките с позитивно отражение върху имиджа на правителството през последните три месеца са увеличаването на минималната работна заплата от началото на януари (64%), намалените цени на природния газ (52%), запазването на пълната забрана за пушенето на обществени места (43%). 60% са против преразглеждане на забраната и настояват тя да остане в сегашния си вид, 37% се обявяват за връщане на закона в предишния му вид.  

Сред политиките с най-негативен отзвук  са тези със социална и икономическа насоченост.  70% оценяват негативно увеличаването на пенсионната възраст с още 4 месеца от началото на 2013г., 69% - въвеждането на данък върху лихвите по депозитите на гражданите, въпреки, че голяма част не разполагат с такива или имат само дребни вложения.

В политически план най-притеснително за хората е блокирането на работата на Конституционния съд поради скандалите с избора на негови членове (45%) и добилият популярност като „Дюнигейт” случай със застрояването на защитени територии по Черноморието (41%). Като оставят впечатление, че управляващите не се справят с един от основните си предизборни ангажименти – борба с корупцията и злоупотребите с власт – подобни събития са сред факторите, които влияят най-негативно върху отношението към правителството.

Доверие в институциите

Продължава негативният тренд на доверието към основните държавни институции. Парламентът достига критичните 6% одобрение, неодобрението нараства до 58%. Подобно е общественото доверие и към председателя на Парламента Цецка Цачева (8% доверие срещу 48% недоверие). Освен собствената дейност на парламента, не е изключено дял в ръста на критичните оценки да имат медийните интервюта и на други представители на управляващото мнозинство, които предизвикаха силни негативни реакции в дните около Нова година.

Във всички случаи подобни изяви, успоредно с общия ръст на недоверието, формират негативен фон, който започва да хвърля сянка и върху оценявани доскоро като успешни представители на ГЕРБ. Така например, най-одобряваният български политик, еврокомисарят Кристалина Георгиева, отбелязва 10% спад в рейтинга си (от 53% на 42%), което трудно може да се обясни, ако не се вземе предвид нарасналата като цяло критичност към институциите. 

Вторият по рейтинг политик след  Кристалина Георгиева, президентът Росен Плевнелиев, също губи доверие, макар и в по-малка степен. Положителните оценки за работата му намаляват от 38% на 33%, негативните се увеличават от 18% на 20%. Неадекватните реакции на президентската администрация около гафа със снимката в новогодишната реч стопяват позитивите, които държавният глава беше натрупал, осуетявайки клетвата на морално спорна личност като Венета Марковска за съдия в Конституционния съд.

* Със съкращения