Под командването на полковник Греков със саблен и щиков бой в лозята на Искра, казаците от 30 Казашки полк освобождават селото преди 135 години, на 19 януари. Това става в ранните часове на деня. Пленени са 40 оръдия, дадени са жертви и от двете страни. Оказана е сериозна съпротива, но турските отряди са изтикани към Тополовския проход. Там са пленени още 13 оръдия. По-късно генерал Чернобузов продължава по този път в посока Кърджали и Момчилград. Движещият се заедно с него от Асеновград ген.Червин, пък поема към Хасково. На 19 януари, той преминава през селата Брягово, Драгойново и Езерово.

На 20 януари стотици дебърци посрещат и самия ген. Гурко. Напред са големците на тогавашното село. Преминаването на генерала е изключителна гордост за местните. Легенди за това събитие се разказват години наред. Очевидно славата му вече се е носело из цяла България.Според книгата на любителят- краевед Никола Сталев за кратко ген. Гурко отсяда в дома на Запрян Честименев. Ивелина Грозева внася поправка - прадядото на нейният дядо -  Вълко Честеменов предоставя къщата си за отдих на генерала. За благодарност получава меч икона и купа.На мястото на къщата, в близост до кметството, днес е поставена възпоменателна плоча.  Между посрещачите са били уважавания учител Тахчиев и един от активните участници в освободителната война- воеводата Димитър Гатев. Неговите четници са оказали помощ  на братушките във военните действия. Местното население също е помагало -в разузнавателните мисии, като съгледвачи и водачи по непознатите места.

Двама дебърци са преки участници във войната като опълченци – Никола Гачев Гатев и Иван Ганчев Паничаров.

В последните години се чуват различни гласове в публичното пространство за това, че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско-турската война, се ръководел не от любов към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не трябва да честваме Трети март като национален празник, защото свободата ни не е извоювана с усилията на българския народ, а ни е донесена даром на върха на руските щикове и др. Такива изявления са израз на неблагодарност и непризнателност не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение. Руско-турската Освободителна война която изправи българския народ на краката му,е естествен завършек на националната българска революция, струвала много човешки жертви. След войната България тръгва по пътя на суверенитета.

По материали от книгата на Никола Сталев "Първомай и Първомайско през вековете"

Боят при село Искра (Караджалар) с ариегардана отстъпващи турски части. Художник Ф. Гаанен