Над 50 експерти с дългогодишен опит дискутираха бъдещето на ядрената енергетика у нас по време на кръгла маса вчера. Кръглата маса се организира от Научно-техическия съюз на енергетиците и беше на тема „За и против ядрената енергетика в България“.По време на кръглата маса участниците защитиха различни позиции за развитието на ядрената енергетика, като разгледаха нейните негативни и положителни страни. Те се обединиха около идеята за рационално потребление на електроенергията и достигане на енергийна ефективност. Във връзка с предстоящия референдум участниците заявиха, че бъдещето на ядрената енергетика изисква широка информираност и предлагане на няколко обосновани алтернативи. Липсата на такива прави поставения въпрос труден за решаване дори за експертите.Доц. Александър Златарски, ТУ-София, се обяви против построяването на АЕЦ „Белене“ и обоснова позицията си като посочи, че „имаме излишни енергийни мощности. Имаме големи резерви в енергийната ефективност“, а крайната цена на проекта за него е неясна . Същата позиция защити и проф. Константин Наплатаров, ТУ-София. Той заяви, че „по-евтино е да пестим енергия, отколкото да се произвежда, изхождайки от ниската енергийна ефективност на нашата икономика“. Според него България трябва да обмисли варианта за произвеждане на електроенергия чрез рециклиране на отпадъци. „Само от органичния битов отпадък може да се получи 5,6% от произвежданата електроенергия днес“, допълни той.Крайната цена на АЕЦ „Белене“ според доклада на HSBC е около 20 млрд. лева, а според този на RWE е над 21 млд. лева. „С тези 21 милиарда България може да има качествено здравеопазване, добра инфраструктура и хубави пътища“, заяви Иван Иванов, член на Парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Той допълни, че АЕЦ е централизирана тип мощност, при която загубата при преноса на енергия е по-голяма от децентрализираните.Доц. Владимир Лазаров от ТУ-София посочи, че няма предложени различни варианти за вземане на информирано решение и „би трябвало да има цялостни сценарии за развитието на енергетиката, включващи различни видове генериращи мощности“.От друга страна доц. Христо Христов, изпълнителен директор на Институт по енергетика АД, изрази позитивна позиция за изграждането на АЕЦ „Белене“. Според него „това подобрява енергийната независимост на страната, запазва високотехнологичните производства в енергетиката и промишлеността и е единствен начин да се изпълнят задълженията на страната по намаляване на емисиите на парникови газове, заедно с развитието на възобновяемите източници“.За идеята АЕЦ „Белене“ се обяви и проф. Христо Василев, председател на браншова камара „Светодиодни технологии за осветление“. Но тази стъпка трябва да се направи, „когато се овладеят резервите от разточителното енергопотребление, а това вероятно ще стане след 2020 година“, допълни той.Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт, смята, че АЕЦ „Белене“ е икономически обоснован проект и е беземисионен източник, който при различни сценарии е с прогнозируема цена на тока и ще бъде пазарно добре експониран след 2020 г. Според него АЕЦ „Белене“ намалява ценовата тежест по отношение на добавки „зелена“, „кафява“ и „сива“ енергия и затвърждава позицията на България в световния ядрен клуб.„АЕЦ „Белене“ е единствената разумна алтернатива за бъдещето на енергетиката у нас“, смята проф. Владимир Велев, ТУ-София. Той допъли, че тя е екологично чиста и по-евтина от ВЕИ, които имат нужда от заместваща мощност. За доц. Калин Филипов ядрената енергетика има много предимства и приложения. „Да експлоатираш ядрената енергия не означава само да произвеждаш електроенергия с ниска цена, а и възможност за производството на изотопи за медицината“, сподели той. Дискусията по време на кръглата маса представи аргументи в полза и против развиването на ядрена енергетика в България. Но мнозинството от браншовите специалисти подкрепя построяването на АЕЦ „Белене“. Поддръжниците на идеята виждат в реализирането на проекта икономическа стабилност, енергийна независимост и производство на чиста електроенергия.
