Генерал Николай Веляминов

В началото на 1878 година  от три посоки руски формирования достигат пределите на Първомайска околия – от Чирпан приижда ген. Карцов,  от запад ген. Гурко и от юг преследващите Сюлейман паша кавалерийски формирования на генералите Веляминов, Чернобузов и Червин.

 По пътя от Поповица към Хасково се движат поделенията под командването на ген. Гурко.  Записан е дори точния час в който Дебър е бил „очистен“ от турските войски – 16 часа. Тогава там навлизат 2 стотни казаци под командването на полковник барон Шакелберг. След него пристига една дивизия с командир генерал-майор Клодт. Селището е избрано за място за пренощуване. Наред с това започва трескаво събиране на информация, в което местното население оказва помощ.  Получават се сведения, че между Дебър и Бяла река е изоставен  турски обоз: „…Цялото шосе е заето от обоза на турските бежанци, захвърлили своите жени, деца и побягнали към съседното село Гюндекли(Гювендекли)…“

Изпратеният да разузнае какво е положението по пътя, кап. Зданович, завзема село Бяла река без бой към 20 часа.

В същото време капитан Назимов насочва своите кавалеристи към днешна Поройна. В покрайнините му е посрещнат от изстрелите на отряд черкези. Заради късния час и тъмнината кап. Назимов се отказва да води военни действия, преминава реката и отделя Поройна (Долно Дерекьой) от изчезналото  вече Горно Дерекьой с помощта на постове и часови. На другия ден откъм Дълбок извор пристигат разузнавателни части и с тяхна помощ черкезите са разбити и окончателно е освободено село Поройна.

Според  спомените на местните жители, Дълбок извор е освободено още на 8 януари от преминалите разузнавателни отряди.  Те, заедно с взводът на корнет Миллер, който също събирал сведения, преминали през Татарево сутринта на 18 януари и се свързват с полка, който е бил в Дебър.  Авангардът на ген. Гурко се отправя към Хасково. В книгата си Никола Сталев прави предположение, че на 18 януари руснаците навлизат и в село Православен.

Сталев прави предположение и за това, че I Кавказка кавалерийска дивизия се е движела успоредно на формированията,  движещи се в посока Хасково, но с два дена напред. За това може да се счита, че кв. Любенво и Караджалово са освободени на 15 и 16 януари.  Пак тогава, свободата си получават горящото Крушево и чифликът, който е бил на мястото на днешното село Добри дол.

По материали от книгата на Никола Сталев „ Първомай и Първомайско през вековете”