Богдана Василева и нейната печка

Възрастна самотница може да си предизвика пожар докато се отоплява, но алтернативата и е да живее в зверския зимен студ. 65-годишната Богдана Василева обитава общинско жилище на ул. Епископ Софроний 16, което няма как да стопли с печката си за твърдо гориво, защото за кюнците и няма ...комин. Навремето, 12-етажния блок бил замислен да е с парно. Сега парно няма и живущите се спасяват поединично. В едно от крилата на блока, в което живее и Богдана, обаче въобще няма проектирани коминни тела. 

Жената не може да се отоплява с друго-пенсията и от 180 лв не стига за ток. За да вкара в действие кюмбето, е счупила прозореца си и изкарала през отвора тръбите. Решението, освен че потенциално одимява живущите над нея, може да и създаде и проблем с висящите найлони от импровизираните уплътнения. 

Съседите и твърдят, че жената не е добре психически. Одумките засега са добронамерени. Може би от съчувствие. Въпросът е докога. 

Богдана ни посреща любезно в скромната си боксониера. Веднага става ясно, че осъзнава неудобството, което предизвиква. За да не притеснява допълнително съседите не пали печката през целия ден. В преградената с найлон/за да е по-малка/ стая, цари кански студ. Женицата е навлечена с каквото има, но не поглежда към печката. Призна, че пали за по малко вечерта-колкото да се обърне въздуха. След това остава пак с фирещия през счупения джам мразовит нощен вятър. Така спи. 

Печката със сигурност не гори дълго, защото няма с какво. В стаята има само наръч съчки и клони паднали/ и събрани/ от дърветата. Когато отишла до Топливо да си купи дърва и казали, че под 1 тон няма превоз. Богдана няма пари за превоз, нито 160 лв за тон. Няма и къде да го сложи, защото към жилището и на партера няма мазе. Така че кара на съчки. 

Съчетанието от минал уют и съвременна нищета може да разплаче човек. 

Жилището е чисто и подредено, доколкото е възможно. На застланата с покривка масичка има книга и фруктиера с няколко пофехнали ябълки. Електроуредите са лъснати и отдавна неизползвани. От тока се пести, за да се преживява. Богдана вече свела консумацията си до 6 /шест/ лева на месец. Няма течаща вода, била прекъсната заради сметки. Според съседи, топяла сняг за да си набави живителната течност. 

До вратата е постелката на единствената дружинка - рижаво коте от тип улична превъзходна. Богдана няма деца, няма мъж, няма и близки. Ако има още живи такива, те са в габровско, откъдето е. Към 70-те години дошла да работи в кърджалийско, община Кирково. 

Била учителка там, дори по думите и - директор на училище. Изразява се без диалект, не пропуска Ви и се обръща винаги с „господине“. Думите и са смислени, но скоро разбираш, че животът е помътнил възприятията и. Говори за мъртви деца, но после, че били на по 40 години, но скрити от нея. За мъж, който не е мъж, за отгледано дете, което не било нейно. За многото занаяти, които работила къде ли не през живота си. И че не искала нищо даром от никого. 

Това последното е истина. Справка в местната социална служба показва, че Богдана Василева Жеглова НИКОГА не е ползвала някаква социална услуга. Нарича ги „подаяния“. Изрично ни заяви, че не иска НИЕ да попитаме в социалните, какво и дължи държавата, след 40 години трудов стаж. Щяла да се оправи сама. На тръгване, разбираме как. 

Богдана се кани да емигрира в чужбина. Скоро. Там щяла да работи. 

Явно България вече стана непоносима не само за децата, а и за майките си.

Г. Христов

За която няма комин

..и затова излиза през прозореца

За да си осигури достъп, част от прозореца е счупен

Съседите съжаляват жената, била "недобре"

Кашонче със съчки е единственият запас гориво

В чешмата няма вода

Прекъсната е

Електромера отчита две крушки и един хладилник

12-етажния блок бил проектиран без коминни тела

Спасението от мъките е в чужбина, смята 65-годишната жена