Ген. Карцов - един от освободителите наПървомайския край

Първомай и околията са свободни от 135 години

С настъпването на 1878 година, руските войски форсирали при неверотно трудни условия  Балкана, се понесли като лавина и донесли свободата на Тракия, на нашия край – пише в книгата си „Първомай и Първомайско през вековете“  Никола Сталев.

Той споменава, че е трудно да се определи кои части на руската армия кога точно са влезли в селищата на района, заради динамиката на бойните действия и срещата на няколко войскови образувания, настъпващи с високи темпове срещу разпръснатите, панически бягащи турски части.

От една страна отрядът на генерал Карцов настъпва през Балкана и навлиза в Чирпан на 15 януари. В същият ден генерал Гурко освобождава Пловдив, а кавалерийски части форсират Марица на няколко места, едното от които е между Поповица и Първомай и овладяват  жп линията, телеграфа и пътя за Одрин. Войските на Сюлейман паша удрят на бяг. На 17 януари неговото формирование окончателно напуска Асеновград и с последните си остатъци се насочва към днешните села Тополово и Искра. Там той е притиснат от три кавалеийски отряда – на генералите Веляминов, Чернобузов и Черевин.

Сталев се позовава на „Сборник материалов по Русско – Турецкой войне 1877-1878“, който определя като най- достоверен източник за бойните действия в първомайско. Той цитира записаното на 13 януари в дневника на I Кавказка кавалерийска дивизия, която е била под командването на ге.Червин:

„В с. Яджила (идентифицирано като Хаджи Елес)неприятел не е открит и според показанията на местните жители армията на Сюлейман паша избягала на юг в планината и сега се намира на 2 часа разстояние. Село Яджила, напротив не е напуснато от жителите турци и полкът среща сравнително радушен прием“.

Значително по- драматични са били събитията преди влизането в село Градина, Дебър, Дълбок извор и други селища, освободени дни по- късно.

Превземането на Градина започва на 15 януари. Когато пехотни части, подчинени на ген. Карцов навлизат в селото, то е обезлюдено.  Мародерстващ турчин стреля и убива един от първите пристигнали  кавалеристите.  По-късно местните успяват да научат само малкото име на руснака, изписано върху шинела му – Георгий.  Скоро след това пристига и цялата кавалерийска част. Тя притиска башибозука към студените води на Марица. Отстъпващи и в паника, мнозина се хвърлят в реката и там намират смъртта си. Потресени от тези събития, населението на околните турски села тръгва да бяга. Според летописците след себе си те оставяли подпалени къщи, а където и каквото можели грабели. Така изгоряло и цялото село Халътово – днешно Крушево. Изоставени били Мурханли (Виница) и несъществуващите вече  Джелеплер, Гювендекли, Кушукьой, Чилингир махале.

Градина би могла да чества Освобождението си на 17 януари, когато  цялото село посреща  пехотните части на генерал Карцов, 10 Новоигерманландски полк начело с подполковник Сосновски.

Бойния път на освободителите ще продължим и на утрешния 17 януари, на който през 1878г. свободата си получават Дебър, Бяла река и Поройна.

По материали от книгата на Никола Сталев „Първомай и Първомайско през вековете“