На кръгла маса в Кърджали, посветена на годишнината от декларацията, осъждаща „възродителния процес”, зам.-председателят на ДПС Лютви Местан заяви, че движението има „стабилна политическа платформа с конкретни решения за постигане на пълно и ефективно равенство между малцинствата и мнозинството”, предаде репортер на БГНЕС. Форумът продължава и в момента, очаква се довечера официално да бъде открита редакцията на турскоезичните издания – сайт, вестник и интернет-радио „Ажанс”.

„Малцинствата в България не се нуждаят просто от декларации или осъждане на миналото, а от политическо съгласие за решаването на все още нерешените им проблеми. Едва след 23 г. преход към демокрация с пазарна икономика, парламентът намери сили да осъди „възродителния процес”, посочи Местан. Според него текстът на декларацията е достатъчно ясен и задължаващ провеждането на реални политики спрямо малцинствата и, в частност, към турския етнос. Той обаче подчерта, че през последната година, след приемането на документа не може да посочи добри примери. „Последният лош пример е отпреди дни, когато по предложение на ДПС в пленарна зала влезе проект за изменение и допълнение в Закона за българското гражданство. Според нас всички, родени в България и по една или друга причина напуснали страната, могат да възстановят гражданството си, няма нищо по-естествено от това. Предложението ни обаче категорично не беше прието”, заяви Местан. Той отбеляза, че оттук нататък основната задача и на ДПС, и на другите правозащитни формации трябва да бъде преодоляването на скритите форми на дискриминацията.

Преди старта на кръглата маса председателят на Федерация „Справедливост България” Сезгин Мюмюн заяви, че има голяма вероятност в средата на годината, след парламентарните избори има шанс делото за „възродителния процес” да бъде възобновено във Военната прокуратура. „Ние направихме десетки срещи и в Брюксел по този повод – с еврокомисари и с представители на ПАСЕ. Оказа се, че в България обаче разследващите не могат да открият 100 души, преки участници в насилието, за да дадат показания. Ние ги намерихме и те започнаха да обясняват нещата в прокуратурата. Надяваме се българските власти да се отнесат коректно, не искаме отмъщение, а справедливо възмездие”, подчерта Мюмюн. Той уточни, че експертите на организацията му са издирили имената и адресите на всички преки участници в репресията от края на 1984-началото на 1985 г. и по-късно. Според тях за лично участие в процеса на преименуването на българските турци са били мобилизирани 50 000 – 70 000 души от партийния апарат на БКП, войска, полиция, служители в паспортните служби и др.

„В списъците на организацията не фигурира името на премиера Бойко Борисов, който по онова време е бил командирован в Каолиново. Вероятно списъците, преди ние да се доберем до тях, са били филтрирани така, както се случи и с чистенето на досиетата. За нас обаче е изключително важно да изчистим проблема за „възродителния процес” така, че да стане ясно на всички, че не българският народ е виновен за това насилие, а определена група хора, дала разпорежданията за него”, подчерта Мюмюн в отговор на въпроса на БГНЕС.

Той каза още, че властите у нас умишлено са саботирали пътя на това дело към съдебната зала, тъй като много от висшите им представители е можело да бъдат тежко компрометирани. Като прочетохме архивите, не знаехме къде се намираме, шокът беше огромен, уточни Мюмюн. От Военната прокуратура му заявили, че материалите са в 100 тома, а обвинителният акт вероятно ще достигне 500 страници.

„Много от сегашните управляващи от ГЕРБ са преки участници във „възродителния процес”, поради което блокират новия старт на делото. Благодарение на тези палачи на демокрацията тя е в опасност. Сега пак сме пред избори и не само ГЕРБ, а и останалите политически партии отново ще раздухат етническата омраза”, предупреди Неджмедин Хак от Добрич, който е сред учредителите на ДПС и бивш политзатворник.

На 21 януари по инициатива на Федерация „Справедливост България” ще се проведе поредният форум по темата, но с главна тема за изучаването на майчиния език. Тогава ще бъде даден старт и на подписката, в която се настоява за по-бързото възобновяване на делото за „възродителния процес”, посочени са и редица все още нерешени проблеми на българските турци и на изселниците.

Избрахме Кърджали за домакин на този форум, защото преди 28 г. „възродителния процес” започна от този град и района, тук са дадени и най-много жертви, поясни Сезгин Мюмюн.