"Големият камък" край Йерусалимово, в който се разбивало "огненото кросно" |
„Бягайте, че идва огненото кросно!“. Такъв е един от най-ярките спомени на детството на вече 80-годишната баба Богдана от любимешкото село Йерусалимово.
И до днес, останалите една шепа благи хора в селцето вярват за чудодейната сила, която навестява по Богоявление мястото, където живеят. И го чакат по Богоявление! Тогава, защото бабите са запомнили, че „огнената въртележка“ идвала нощем през зимата, преди да е „кръстена водата“.
Почти няма къща в Йерусалимово, в която да нямат родово предание за феномена. Една от възрастните жени разказва, че е чувала за Богоявленското „огнено кълбо“ от разказите на майка си. Тя като момиче го била виждала с очите си. Твърдяла, че била с дружки край реката, когато "огненото кълбо" дошло някъде от Сакар планина и сякаш вървяло по водата на местната река. После сиянието минало над цяло Йерусалимово и все едно се разбило в „Големият камък“-скала, която се извисява на самия вход на селото.
Други пък разказват, че са чували, че „огненото кросно“ се появявало преди голям дъжд и скалата сякаш го поглъщала. Затова местните хора вярват, че живописното им селце е място целунато от Бога. Досега не са получили смислено обяснение за феномена, за който са чували от предците си. Версията им обаче е, че това е енергия, която Сакар планина им изпраща, за да им напомни да са вярващи християни и добри хора.
„Може и да има чисто научно обяснение. Но нашата вяра възражда легендата всяка година по това време. Въпреки, че от разказите на дядовците и от техните дядовци сме запомнили, че сиянието било страшно като гледка. Обикновено, когато хората нямат логично обяснение за нещо, се плашат от него! Това, което са наблюдавали предците ни над Йерусалимово описват простичко, че било нещо като като невидим Бог. Дано и ние преди да напуснем този свят да станем свидетели на тази гледка. Може пък да ни е писано да е на Богоявление тази година!“, разсъждават хората в местното кафене и се канят да чакат чудото до последно.
М. Манолова