В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата.
Сурвакането е български народен обичай, известен е навсякъде по българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Това е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна.Изпълнява се в ранните часове на Васильовден. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината.
Във всеки дом влизат сурвакарите - групи от малки момчета - деца, или по-големи - ергени-сурвакари. И едните, и другите обаче задължително носят прясно отсечени, сурови дрянови пръчки, украсени с парички, пуканки, сушени плодове и червени вълнени конци. Едновременно със сурвакането момците сурвакари изричат благословии на всеки от семейството, започвайки от най-стария.
Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!
След това те сурвакат добитъка, домашните животни - всичко, което е "живинка" в къщата. Вярва се, че тези благопожелания ще предпазят човека от премеждия, лоши срещи и ще му осигурят успех във всички начинания.
Стопаните даряват сурвакарската дружина с кравайчета, сланина, орехи и пари, възнаграждавайки ги за донесеното благополучие.
Когато приключат със сурвакането, ергените си устройват угощение със събраните продукти, като нерядко ги продават и си устройват веселба със спечелените пари.
Срещу Нова година или на самия празник става и обичаят ладуване (напяване на пръстените). За разлика от сурвакането, в него участват само моми. Те се събират на мегдана, играят хора и пеят песни:
Пременила се Василка
Василка, малай моме,
синя бела богасия
у алена туралия
селски пръстене да топи.
На момата пръстенете,
на ергените гребенете,
на невести вити гривни.
После всяка мома пуска свой пръстен, гривна, гердан, обеца или китка в бяло котле с мълчана вода (вода, донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите отново се събират и избраната от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги нарича - така всяка мома разбира за какъв момък ще се омъжи:
- На стол седи, перо държи!
- Ашин скача по постели!
- Чаша плува по морето!
- Синьо сукно черкови мете!
- Гола тояга из село бяга!
Обичаят завършва с обща трапеза, която също трябва да бъде отрупана с ястия. Празнуването продължава и на следващия ден — Силвестри.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.
