Преди 30 години бяхме други хора. Работехме и мислехме какво ще оставим на идващите поколения. Може да сме били идеалисти. Повечето от работниците бяха потомци на бежанци от Беломорието и знаеха какво е глад. Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали им даваше хляб и затова беше най-ценното нещо в живота им. ОЦК хранеше целия град, металурзите получаваха добри заплати. Имаха всички социални придобивки - безплатна храна, безплатна почивка на море за тях и семействата им. Сега загубиха всичко. Но най-страшното не са дълговете на комбината, а това, че вече ги няма хората, специалистите. Пръснаха се - кой в чужбина, кой на работа в Горубсо или в КЦМ-Пловдив. Едно металургично предприятие работи със специалисти. Без тях колкото и пари да се наливат, то няма да тръгне и да печели.
Бившият директор на завода Вълчо Мюфтиев разказва историята на фона на цялостната разруха, която цари в доскорошния металургичен лидер на Балканите. Гледаме завода отдалече, защото пазачите не ни пускат. Халетата са като след война - разрушени, изгнили и ръждясали. Тук-там се мотае някое бездомно куче. Парчета от машини отрупват двора. Прилича на лош декор от холивудски филм за ядрения апокалипсис. Мюфтиев се държи, все пак е мъж. Но в очите му личат сълзи. Има 31 години и 6 месеца стаж като металург. Започнал е от пещите, а накрая е управлявал над 500 души. От 7 януари в завода остават на работа едва 25 човека. Пазачи, началник-складове и счетоводители. Тази седмица ще бъдат връчени предизвестията за напускане на последните 62-ма работници от първенеца на българската цветна металургия. В най-добрите си години предприятието е давало хляб на 1600 специалисти. Продукцията му се търгува на 5 континента, а марката „ОЦК“ е призната на всички големи борси с света.„Не съм вземал заплата от февруари. Дължат ми над 4000 лв. С тези пари трябваше да изхранвам семейството си, до момента не съм получил стотинка. На три пъти ми спираха тока. Кабелната телевизия не съм я плащал от месеци. Имам внук на 7 години - носи моето име Петър. Сега, преди десет дни, съкратиха майка му, моята дъщеря. Добре, че през лятото жена ми Павлина работи като готвач в един хотел в Китен. Върна се с 2500 лв. и сега всички трябва да живеем с тези пари до следващото лято. Те са за храна, за лекарства, за отопление през зимата, за дрехи и учебници на малкия.“ Това разказва Петър Кундев, металург с 21 години стаж в ОЦК-Кърджали. През май той развя знамето на бунта и поведе първата блокада на пътя за Хасково. Шест месеца по-късно ентусиазмът му е попарен. Протестите ми донесоха само болка и глад. Нищо не ми остана, казва Кундев.„ОЦК беше марка, която уважаваха в целия свят. Произвеждахме 36 хиляди тона олово и 27 хиляди тона цинк годишно. Правехме всички видове сплави, оловен прокат, съдържащи мед полупродукти. Наша, кърджалийска разработка са селеновите сплави, които сега се изполват в целия свят за производство на акумулатори и батерии. Специалистите от Кърджали са помогнали за изграждането на най-големия ни комбинат за цветни метали - КЦМ в Пловдив. През осемдесетте години на миналия век металурзите от Родопите са пуснали в действие оловен завод в германския град Фрайбург. Немските инженери не успяха да се справят, трябваше ние да отидем, спомня си Вълчо Мюфтиев. Признанието и в чужбина, и в България е много голямо. Първият герой на социалистическия труд в цветната металургия е Каню Тодоров от оловния завод в Кърджали.Приватизацията доведе до смъртта на предприятието ОЦК е приватизиран през 1995 година от работническо-мениджърско дружество и сдружението „Кърджали инвест“. В раздържавеното предприятие РМД-то държи 52%. По изпитана практика след това капиталът е увеличен, с което голяма част от работниците остават с минимални дялове. Причината е проста - нямат пари, за да запишат акции от увеличението. Средства успяват да съберат само единици. През есента на 2005 г. РМД-то залага акциите си в СИБанк. На 2 декември същата година Съветът на директорите решава акциите да се продадат на цена, не по-ниска от номиналната 1 лев. Същия месец банката продава ОЦК на Валентин Захариев за 22 милиона евро. Акционерите в РМД-то не знаят, че техните акции са заложени и са послужили като инструмент за овладяване на дружеството от страна на банката. В крайна сметка над 800 работници са излъгани и остават с пръст в устата от участието си в дружеството.„Новите собственици нямаха желание да развиват предприятието. Когато го купиха, вече беше започнала програма за технологично обновление. Нашите специалисти бяха обиколили сродни заводи в целия свят и бяха избрали най-доброто. Ако тази програма беше изпълнена, сега заводът щеше да е сред най-добрите в света и нямаше да има никакви екологични проблеми, казва Вълчо Мюфтиев.
Бавната смърт
Без модернизацията, която новите собственици така и не стартират, заводът започва бавно да умира. Старите технологии, покачването на цените на електроенергията и на рудните концентрати правят производството му нерентабилно. За последните три години предприятието започва да трупа загуби. Точката сложи министерството на околната среда, което заради системни обгазявания на Кърджали затвори технологичната линия за производство на олово от руда и така на практика ликвидира компанията. Над 300 души бяха съкратени, а обещанията на собствениците - холдингът „Интертръст”, за бързо въвеждане на нови съоръжения, които да позволят спазването на екологичните норми и за рестартиране на оловното производство, не се сбъднаха. Предприятието продължи да затъва и в началото на тази година останалите на работа металурзи излязоха на протест заради системно неплащане на работните им заплати.
Да работиш в ОЦК не е привилегия
Ерата „Захариев“ донесе само повсеместна бедност в Кърджали. Металурзите получаваха по 480 лв. Заплата - два пъти по-малко от колегите им в КЦМ-Пловдив. Работни дрехи и лични предпазни средства се доставят много рядко и повечето работници бяха принудени сами да си ги купуват. За безплатната им храна се отделят по-малко от два лева на ден. Кисело мляко и пектин, раздавани безплатно като противоотрова за тежките метали, които се натрупват в организма, отдавна няма в завода. Ръководството подписва с удоволствие молбите на напускащите. На тяхно място веднага идват по 10-ина кандидати, подгонени от огромната безработица в града. Тези хора са съгласни да работят и срещу минимална заплата, стига да има някакъв хляб на трапезата.
За сметка на това работещите в завода имат мечти, подхранвани от обещанията за сериозни инвестиции на собственика Валентин Захариев. Най-важната е изграждането на нови цинков и оловен завод по водещи в света технологии. И обещанията като завода обаче отидоха за скрап. Закупените машини и съоръжения останаха на склад в София. Беше пусната преса за цинкови утайки и бяха налети основите на нов цех за електролиза. Но ОЦК така и не стана предприятието, което рисуваха по скици и схеми. Ръководството потърси вината в политическите партии. Валентин Захариев не скри пред журналисти, че е бил притискан от ДПС да „дарява” крупни суми и че след отказа му да плати втората вноска Министерството на околната среда и водите е отказвало близо 4 години да даде отговор за инвестиционното му намерение да изгради нов цинков завод. Подобна е съдбата и на оловния завод, който все още е на ниво проект.
Два милиона лева за заплати
Докато собствениците на фирмата, политиците и държавата се подритват по кокалчетата, работниците чакат 2 млн. лв. Толкова са задълженията към работниците и инженерите от металургичното предприятие. Почти всички не са вземали заплати от февруари. Едва през последния месец част от тях получиха парите си. Те първи бяха завели изпълнителните искове и 400 000 лв. от продажбата на имуществото на ОЦК бяха отделени за погасяване на техните вземания. Останалите над 400 души вероятно няма да вземат нищо, защото вече практически няма какво да се продава от ОЦК. 600 души останаха на улицата. От тях едва 360 се регистрираха на трудовата борса. Останалите предпочетоха или да напуснат града, или да опитат със собствен бизнес. Трудна задача в Кърджали. Областта е на предпоследно място в страната по ниво на доходи, промишлеността работи с едва половината от капацитета си, а търговията и услугите са в криза.
Лош късмет преследва Бойко Борисов в Кърджали
От всичките обещания на премиера за икономическо оживяване на региона нито едно не се сбъдна. Още в началото на мандата Бойко Борисов обеща 3000 нови работни места в изграждането на каскада „Горна Арда”. Строителството все още не е започнало, а най-добрите прогнози са проектът да започне да се реализира в края на следващата година. Новият граничен пункт с Гърция през прохода Маказа трябва да доведе до икономическо оживление, ръст при търговията и услугите и привличане на инвестиции заради близостта на Кърджали до пристанищата на Бяло море. Борисов обеща пунктът да заработи през септември 2010 г., но както вървят нещата, лентата ще реже следващият министър-председател.
ОЦК е напът да сподели същата съдба. На три последователни разпродажби от съдия-изпълнител Първа инвестиционна банка и две свързани с нея фирми - „Хармони 2012” и „Финансинг енд консултинг”, изкупиха практически целия ОЦК за близо 18 млн. лв. При втората продажба „Хармони 2012“ стана собственик на цинковия завод. На 15 септември Борисов долетя с хеликоптер и заедно с икономическия министър Делян Добрев обеща възстановяване на работата на завода и назначаване на част от безработните металурзи. Два месеца по-късно новите собственици не са направили нищо друго, освен да влязат във владение на имотите си и да назначат на граждански договори 15-ина пазачи.
Съдбата на ОЦК е неизвестна
Дългове от над 340 милиона лева има зад гърба си металургичният комбинат. Според финансовия министър Симеон Дянков повече от половината са към Валентин Захариев. Той купи ОЦК за 22 млн. евро. Сега евентуален нов купувач ще трябва да връща 340 млн. лв. Това е и едно от обясненията на случващото се с ОЦК. Една от надеждите на местните хора е кредиторите да изчистят предприятието от дългове и да го продадат на стратегически инвеститор. Говори се, че интерес към завода има мощната групировка „Блумбърг груп” на сегашния кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. Дали ще се стигне до сделка, все още никой не знае. „Един Захариев не може да ми вземе живота. Все още има шанс новите собственици на комбината да възстановят производството. Не искам да бягам в чужбина. Знам какво е - днес имаш жена и семейство, утре ги нямаш. Не ми трябват такива пари, твърди 35-годишният Христо Криков, който е бил съкратен преди месеци от завода. Иска ми се Христо да е прав...
Петър Кундев : Отнеха ни желанието за живот
Петър Кундев е металург с 21 години стаж в ОЦК-Кърджали. В началото на протестите на работниците от металургичното предприятие през март тази година той развя знамето на бунта и поведе първата блокада на пътя за Хасково. Шест месеца Петър Кундев участваше във всеки протест и шест месеца не пусна знамето. Сега е един от малкото, останали все още на работа в ОЦК, но от 7 януари остава на улицата.
- Защо не напусна завода, както направиха повечето твои колеги?
- Когато излязох за пръв път да протестирам, казах на колегите, че последен ще напусна завода. Истината е, че останах, защото няма къде другаде да ида. На 51 години съм, а човек на тази възраст трудно може да си намери работа. Оставаха ми още две години да се пенсионирам. Тайно се надявах, че нещата все пак ще се оправят, заводът ще тръгне и аз ще мога да стигна до пенсия. Надявах се да взема шест заплати. Сега всичко отиде по дяволите.
- От какво те боли?
- От лъжите. Всички ни лъгаха - като започнеш от собствениците на завода, минеш през банките и свършиш с политиците. Ние не искахме нищо друго, освен заводът да работи и ние да получаваме заплатите си. Нищо друго.
- Премиерът обеща заводът да възстанови производството си, а маталурзите да получат заплатите си. Излъга ли ви и той?
- Аз съм човек, който вярваше на Бойко Борисов, и дори и сега сърцето ми не се обръща да каже лоша дума за него. Но го обвинявам, че не направи нищо. Ако беше решил, можеше да оправи нещата изведнъж. Сега се оправдава с тройната коалиция, с кризата, с още сто неща. Сега се оправдава - а тогава защо ни обещаваше?
- Сега, като влезеш в завода, какво виждаш?
- Тъга. Това виждам. Аз съм работил в завода над 20 години и все на тежки места - на пещите. Преди, като кажеш, че си металург, те гледаха по друг начин. Хората ни уважаваха. А сега нямаме пари за хляб. Ако искаш, вярвай, принудих се да събирам и да предавам отпадъци, за да изкарам някой лев. Преди леех по 1500 тона олово на месец. Сега моят цех не е работил от 11 месеца. Всичко рухва.
- Кога ти е най-тежко?
- Когато изляза с внучето ми Петър. Детето види нещо в магазина и вика:„Дядо, ще ми го вземеш ли.” То струва стотинки, но аз го дръпвам на страна и му казвам: „Нямаме пари, дядо, с какво да го вземем.” Можеш ли да си представиш погледа на това дете?
- Какво загуби?
- Всичко. Отнеха ни желанието да живеем.
Едни от малките пари, които са влезнали в джобовете на металурзите, са от социални помощи, уредени лично от премиера Бойко Борисов. На 31 март той нареди на социалния министър Тотю Младенов да започне да раздава парите на хората, останали без препитание. За да получат парите си в почивния ден, банките отвориха врати извънредно. БНБ даде специално разрешение да се осъществи трансферът.
След Тотю Младенов през април в ОЦК дойде и вицепремиерът Симеон Дянков. Тогава той обяви, че трима инвеститори - един български и двама чуждестранни, са проявили интерес към ОЦК-Кърджали и водят преговори със сегашните кредитори. През май премиерът отново захвана кризата с протестиращите работници. Тогава той обяви, че металурзите ще работят в КЦМ-Пловдив и в мините на Николай Вълканов в Мадан. „Ако трябва, ще ги возим с автобуси и ще получават заплати“, отсече Борисов.
През септември министър-председателят отново посети Кърджали, този път в компанията на икономическия министър Делян Добрев. Тогава те представиха новия собственик на завода - фирма „Хармони 2012“ ЕООД. Двамата обявиха, че фирмата ще заработи, а Добрев прогнозира поне 50 години живот пред ОЦК.
