Графики: Институт за модерна политика

Шест партии влизат в парламента, ако изборите бяха сега. Това показват резултатите от социологическо проучване, проведено през първата седмица на ноември между 1000 пълнолетни мъже и жени - жители на 86 населени места в страната.

Въпросът "Ако изборите бяха днес, за кого ще гласувате?" показва, че избирателите биха пратили в парламента шест формации – сегашните парламентарни партии ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и РЗС, както и партията, създадена от Меглена Кунева и Даниел Вълчев. Трябва обаче да се отчита, че "днес" е достатъчно хипотетично, защото все още сме далеч от реална предизборна ситуация. А както бе отбелязано по-горе, политическият процес се влияе от множество променливи, които трудно могат да се отчетат изцяло в сегашния момент.Това личи и от високата електорална готовност, демонстрирана от респондентите – само 21.1% декларират, че няма да гласуват.От опит е известно, че електоралната готовност почти винаги е надценена в сравнение с действителната електорална мобилизация.

За политическата партия ГЕРБ "днес" биха гласували 26.1% от всички избиратели. Управляващите се радват на стабилна подкрепа, най-вече заради липсата на тяхна алтернатива в дясното пространство. След три години на власт се наблюдава и естествена ерозия на желанието да се гласува за ГЕРБ, но засега това не застрашава водещото място на партията.

За БСП "днес" биха гласували 21.1% от имащите право на глас. Може да се предположи, че това е максимална моментна мобилизация на левите симпатизанти и с оглед на дебатите около провеждането на националния референдум за ядрената енергетика, чийто инициатор всъщност е столетницата. Въпреки скъсената разлика между БСП и ГЕРБ, в сравнение с резултатите от предходните парламентарни избори, левицата все още не съумява да се наложи като убедителна и печеливша алтернатива на управляващите.

ДПС отново би имало гарантирано място в Народното събрание с 4.9 на сто от всички избиратели.

В условията на криза националистическите партии по-лесно консолидират вота на недоволните и търсещите прости обяснения на случващото се. За резултата на Атака от 3.6% допринася обаче и принципът на "скачените съдове" – вероятно общественият интерес около процеса за т.нар. радикален ислям в Пазарджик, полемиката в Кърджали около противопоставянето на ДПС ген. Делов да бъде обявен за почетен граждани, също наливат гласове в електоралната мелница на националистите. В тази ситуация другите формации, които претендират за националистическия вот, каквито са ВМРО, ГОРД, НФСБ, Национал-демократическата партия на Димитър Стоянов, не успяват да увеличат подкрепата си и тя остава на ниски стойности около и под един процент.

Ако изборите бяха "днес", в Народното събрание отново би намерила място партия РЗС на Яне Янев с 1.9 на сто от вота на всички гласоподаватели. В проведените през тази година частични местни избори в общини като Кюстендил и Белоградчик, РЗС показа реално присъствие и влияние на своите местни структури. Способността на партията да мобилизира своите структури в предизборен период, както и допълнителния потенциал, който й дава обявената готовност да се яви на парламентарния вот през 2013 г. в коалиционна формула с формацията на Веселин Марешки, съдържат потенциал за разрастване. Вероятно коалицията "Янев – Марешки" ще прибавя симпатизанти и с радикалните си виждания за изход от кризата.

От създадените в последно време нови политически партии, шанс да има свое представителство в следващия парламент засега има политическа партия "Движение България на гражданите".Със своите 4.3% от имащите право на глас тази партия би била четвърта политическа сила в парламента.Тези данни сочат, че въпреки медийната активност на новата формация, тя не оправдава очакванията на избирателите, че е носител на промяна и не разширява електоралната си база. Вероятно българите са проуморени от играното нееднократно “One man party show” и не олицетворяват реална управленска алтернатива с ръководителката на тази партия.

С подкрепа около и под 1% са СДС, ДСБ и НДСВ, което предполага търсене на консолидация и успешни коалиционни формули, които биха позволили преодоляване на 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание.

Разбира се, в политическият живот едни политически фигури генерират по-силно одобрение, а други, естествено, събират по-скоро негативно отношение. В националното представително изследване на ИМП политиците, които получиха най-силно одобрение, са представени в следващата графика:

Отношението към други политически и обществени фигури, които имат разпознаваемо присъствие в публичния живот:

Пълното изследване можете да видите ТУК.