Насилие в училищата няма, дори и когато свършва в Спешното/ноември 2010-та година/

Покъртителна картина на безизходицата в местното образование разкри допитване на софийският университет „Климент Охридски“. То бе осъществено в едно от големите училища в хасковско и в него участваха 55 деца от седми клас. Само 4 от тях са признали, че не са били обект на тормоз или не са виждали случаи на такъв в училище. 

Според признанието на децата/13-14 години/, най-честата форма на тормоз е: псуване, измисляне на неприлични прякори (43 отговора), плюс физическа саморазправа, посочена в (42 отговора). В 14 от случаите тормозът се е изразявал в заплаха от физическа саморазправа. Разпространението на клевети е посочено в 28 отговора, а настройването на другите деца срещу жертвата е отразено в 24 отговора. За отбелязване е че в три от случаите, на децата са взимани пари, а в 10 от случаите се взимат личните им вещи.

Цялата дандания става най-често в коридорите на САМОТО училище, казват 52 деца, а 38 добавят че по-често това става на двора. Цели 11 са виждали тормоз направо в класната стая?! Всичко това би трябвало да става пред взора на учителите.

Случайно или не, само 7 от тормозените са споделили за проблема с учителите си. 20 са намерили изход в споделянето си с приятели, 19 не са казали на никого. Любопитно е, че само 3-ма са споделили с родители. Недоверието към най-важните институции, регулиращи битието на малолетните, е подпечатано от резултатите. Жертвите на тормоз са получили помощ от учител само в 4 случая, а от брат, сестра, майка, баща-в общо 6 случая. 21 пъти ефективно са се намесили приятели. 

И ако някой си мисли, че тормозът в училище е имагинерно понятие, нека види следващият въпрос:

“Има ли в твоя клас деца, които обичат да тормозят другите?” Отговор „да“ са посочили 41 деца, „не“ -13 деца. 

Куриозното е високият брой момичета, посочени като агресори. 11 седмокласници са се оплакали от насилници момчета, 6 от насилници момичета ?!, но още 6 са посочили че насилниците са момчета и момичета. А най-притеснителното е, че в повечето случаи, насилниците си имат вярна публика-11 случая, в още 8 такива, публиката е участвала в тормоза. За сравнение, агресорът е бил сам само в 10 случая. 

Проучването е извършено в комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в община Любимец в местното СОУ “Желязко Терпешев”. Методиката е била разработена от Катедра “Обща, експериментална и генетична психология” при Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Проучваните деца са отговаряли в рамките на един учебен час, при гарантирана анонимност на изследването. 

Б.Р. Haskovo.net публикува резултатите от изследването, понеже ръководството на местната просвета повсеместно отричат проблема с насилието в училище. Показателно е, че по придобилия публичност скандал с тормоз в хасковското Механо, всички педагози повсеместно отказаха да повярват на това, тези които все пак са знаели, не са придвижили проблема, защото не са го счели за значим. От регионалната просвета пък застъпиха становището, че няма доказателство, с което индиректно не повярваха на твърденията на половин дузина ученици. 

Така че, колко струват думите на нашите деца и как да ни вярват, при условие, че ние не им вярваме.

Г.Христов