В края на октомври т.г. Българският хелзински комитет информира, че ще съди България, защото една майка иска да роди у дома си, а няма това право. Първото, което си помислих беше, че то в родилните домове нямаш право да родиш, ако не си си платил, пардон, ако не си избрал екип, та у дома ли!
Иначе, да, в Европата, към която уж сме, пък пътуваме вече толкова години, жените имат право да родят в дома си, като им се осигурява всичко необходимо за процеса, а най-важното – квалифицирана медицинска помощ. И никой не ги заклеймява, нарича с обидни думи, нито пък ги сочи с пръст.
Та всичко е прекрасно, всяка бременна и бъдеща майка има право да подготви появата на бял свят на рожбата си, по начин, който е най-комфортен за нея. Но се чудя от Български хелзински комитет дали не са забравили как се нарича държавата, в която развиват дейността си и дали някой от членовете е прекрачвал прага на родилно отделение или болница в България.
Може би ще е по-добре ако от БХК първо се заемат с подобряването на условия и отношението на персонала в родилните отделения. Както се казва – всичко по реда си, защото българката тепърва трябва да се бори за правото си да роди в специализираното за целта болнично заведение.
За нещастие, две седмици по-късно новородено почина след раждане „в домашни условия“ в Бургаско. Властимащите сякаш това чакаха, за да размахат пръст. Медийното пространство бе залято от изказвания на министри, зам.-министри и професори. Една светкавична реакция и изобилие от факти по случая само часове след нещастието, каквито, обаче нямаше, когато почина 19-годишната Даяна, 31- годишната Надя и бебето й. Какво се стана със случая „абортираното” бебе от Горна Оряховица, а за Запряна Коледарова, сигурно вече никой не се сеща. Там n-торни експертизи отхвърлят вината на медиците. И май при всички случаи излиза, че родилката е виновна.
Защото у нас бременността, освен с очакваното щастие е свързано и с куп притеснения.
Още от бременността почти всяка жена посещава едновременно двама специалисти, тъй като обикновено в поликлиниките техниката не е на ниво и допълнителните изследвания не могат да се направят. Това е свързано с не малко разходи за бъдещите родители.
След което се започва едно щуро лутане за избор на акушер-гинеколог, който да извърши раждането, защото малцина са тези, които дръзват да прекрачат прага на родилното, без предварително да подготвят престоя си там. Освен това все по-често на бременните, които в 99% са ужасно притеснени от предстоящото, се препоръчва да родят със секцио, поради.... някаква си там причина. А всъщност т.нар. цезарево сечение е по-бързия и предвидим, и по-скъпия начин на раждане, но и по-травмиращ за жената.
Не малко са бебета и, които си тръгват с „подарък” от неонатологията, различни нюанси на стафилококи, но може и да е нещо по-безобидно. През последните години вече почти всяка АГ-болница има т.нар. ВИП-отделение, в което понякога се случва да пада мазилка върху кошчето на бебето, но това са подробности.
Раждането е нормален процес, но днес е превърнат в нещо доста специално и почти позлатен, а не трябва да е така. И затова не случайно на Запад раждат и у дома, съвсем легално.
А у нас все повече жени се замислят за раждане вкъщи, защото са отблъснати от условията и отношението в „нормалните” АГ болници. Но може би и тук ще са необходими поне 20 години, докато някой „отгоре” узрее за идеята и се замисли за премахването на етикета „незаконна“.
Не подкрепям идеята за домашно раждане. Не сега, не и у нас, но разбирам жените, които го искат, а те стават все повече. И вместо да се размахва пръст, нека започне да се действа за подобряване качеството и условията на родилната помощ, за да не бягат бременните от законните места за раждане. И без това бебетата са ни кът.
Автор: Евгения Гигова
