Всекидневният стрес може да ни докара хронична умора, депресия или дори болки в гърлото, разкрива неврологът Георги Ангов от Александровска болница. С настъпването на есента много хора се оплакват от умора, която ги съпровожда през целия ден, раздразнителност, лошо настроение, проблеми със съня или неясни болки в ставите и мускулите. Рядко хората с такива симптоми търсят помощ от лекар, но ако те не минават за няколко дни, трябва да се допитаме до специалист.
Понякога истинската причина се открива трудно. Възможно е някои хора да проявяват чувствителност към честите промени в атмосферното налягане и температурите, казва д-р Ангов. Това се наблюдава най-вече хората с хронични заболявания и малките деца. Промените в налягането изостря по-осезаемо оплакванията при неврологични заболявания. Болни от мигрена сподлят че пристъпите зачестяват или се обострят. Може да се влоши също и състоянието на хора с депресии или тревожност.
Неврологът обаче не препоръчва хората сами да си поставя диагноза, а да питат лекаря. Това е така, защото при такива оплаквания трябва да се проверят и изключат много други заболявания на сърдечносъдовата система, кръвта, обяснява д-р Ангов. Само доктор може да оцени как е общото физическо здраве. Може да бъдат открити психични смущения или хронична умора.
Основна причина за нея е стресът, който се повтаря всеки ден. Това е малко спорен термин, който не се приема от всички медицински специалисти. Това е умора, която не отминава с почивка. Човек се чувства отпаднал, не му се работи. След нормален сън не е отпочинал и неголеми физически усилия водят до отпадналост. Под тези симптоми могат да се крият и заболявания на нервната система, допълва д-р Ангов.
Често се говори невроза, но тя може да е признак за различни заболявания. Означава функционални разстройства на нервната система, без да са налице психични отклонения като халюцинации или илюзии. За диагнозата специалистите използват по-точни понятия като синдром на генерализирана тревожност, депресия или паническо разстройство.
Напрегнатият начин на живот нерядко е причина за депресията. Тя се проявява със загуба на енергия и увереност в себе си, понижено настроение, обяснява неврологът. Има и тревожно-депресивно разстройство. Друга форма на неврозата е паническо разстройство. Това са кризи, които са по-краткотрайни - по 20 мин. Страхът връхлита внезапно, но се появяват и псевдо-телесни симптоми. Появяват се сърцебиене, задух, топли и студени вълни. При доста хора в такъв момент се появяват и фобии.
Стресът променя биохимията в мозъка, обяснява д-р Ангов. Намалява концентрацията на серотонин - хормонът на щастието. Когато той се изчерпа, се появяват тревожни и панически атаки. Лекуваме тези състояния с антидепресанти, понеже не можем да отстраним причината - гневния шеф или стреса в работата, казва д-р Ангов. Медикаментите възстановяват нарушената биохимия в организма. Хората се притесняват да потърсят специалист, защото смятали, че е несериозно да отидат на лекар с подобни оплаквания. Отлага ли се лечението, се стига и до реални физически проблеми - появяват се хипертония и диабет.
Продължителният стрес води и до срив на имунната система. Може да се прояви в чести настинки и болно гърло. От надбъбречната кора се отделя хормонът кортизол. Той потиска имунитета и това може да се прояви по много начини.
Не искам да звучи пресилено, но много злокачествени заболявания се проявяват точно тогава, споделя впечатления д-р Ангов. Стресът е опасен и трябва да се пазим от него. Усети ли, че нещата излизат извън баланс, човек трябва да се насочи към невролог или психиатър. Само така могат да се избегнат усложненията - т.нар. соматизация.
Спортът е най-ценният естествен антидепресант. Научно доказано е, че той повишава нивата на серотонин, което е от голяма полза за по-тревожните хора. Важно е храненето да е балансирано - с риба и зеленчуци, а също и да се спи достатъчно.
По думите на лекаря все още се срещат предразсъдъци, че ако пиеш антидепресанти, значи си луд. В западните страни те масово се използват, но у нас не са така разпространени като употреба. Тези медикаменти не водят до зависимост. Понякога имат странични ефекти, но само при 3-4% от болните. Ако медикаментът даде странични ефекти, имало десетки варианти, с които да го заменят.
