БДС Венета Марковска

Казусът с избраната за конституционен съдия Венета Марковска е на път да се превърне в запазена марка BG. Само в BG може да се случи подобен идиотизъм – анонимен, (вече е ясно че се казва Георги Тонев Колев), подава сигнал, който всъщност представлява... публикации в медиите, а МВР се впрегна да открие не фактите в тях, а кой е всъщност Георги Тонев Колев.

Какво значение има кой е той? Дори да има не съвсем чисти мотиви, от значение е какво пише във въпросните публикации. Публикации в „Медиапул” и „Капитал”, които са подписани от авторите им. Защо не търсят тях, а човека, препратил материалите им в Народното събрание?

Все едно да търсят отговорност от печатаря, напечатал вестник, в който има определена статия. Същата работа е да застреляш пощаджията, защото ти носи неприятно писмо.

Ама подателят бил анонимен. Айде моля ви се, да не би да познавате поименно хората, които ви носят писмата?

Защо не търсят авторите? Много просто. Защото ще кажат: Всичко написано е истина. Може да покажат и документи.

За какво всъщност става дума в прословутия сигнал?

В изпратените от Георги Тонев Колев публикации пише за скандала около ареста през 2010 година на бизнесмена Георги Георгиев, приятел на Марковска. Материалите са подписани от авторите им и до момента, в който не се появиха като сигнал срещу съдийката през октомври 2012 г., съдържанието им по никакъв начин не е било оспорено от никой от засегнатите или цитирани в тях лица.

След избухването на скандала преди 2.5 години се появиха информации, че Венета Марковска е ходила в МВР да ходатайства за приятеля си. Тогава тя публично отрече.

Междувременно двамата полицаи, арестували Георгиев, са уволнени.

По-късно самият министър Цветан Цветанов призна, че Марковска е имала среща с един от заместниците му. Това става през юни 2010-а.

Венета Марковска дълго отрича за този свой разговор в МВР, но след като зам.-министърът Вучков също потвърждава за срещата, проведена по нейно желание, тя променя версията си и започва да твърди, че наистина била ходила в министерството, но за да си прибере личната карта, която била задържана заедно с Георгиев.

Това са известните факти около скандала. Който беше затихнал и както повечето неща в България щеше да си отшуми, ако не беше намесата на Георги Тонев Колев.

По онова време Венета Марковска е заместник председател на Върховния административен съд. Всъщност все още е, защото през последните дни стана ясно, че е помолила ВСС да не разглежда освобождаването й заради избора й в Конституционния съд.

По-нататък вече следва истински водевил.

Говорителят на Европейската комисия Оливие Байи заявява, че изборът на Марковска е смущаващ, защото не са били проверени сигналите срещу нея. И дори казва, че е възможен извънреден мониторингов доклад за България.

МВР-шефът Цветанов пък заявява, а след него и неговият шеф Борисов, че това не е официална позиция на Европейската комисия.

Сапунката продължава по-нататък с изявление на председателя на ЕК Жозе Барозу, който потвърждава: Да, точно това е нашата позиция.

Как ли се е сдържал да не каже: „Говорителят на Европейската комисия не е говорителка на МВР Варна (онази със „селския глупак”) и това което казва, е точно това, което мислим.”

Ако Георги Тонев Колев даде шах с пешката, Барозу направо ни матира с царицата.

И това е втората партия, която губим с такъв мащабен резил. Първата беше с мераклийката за еврокомисар Румяна Желева. Онази, която на изслушването в Брюксел дрънкаше пълни глупости, повтаряйки като папагал „проактивност” и „на терен”. Излагацията беше пълна, щом дори брюкселските бюрократи, които обожават подобни безсмислено усложнени фрази, не можаха да я изтърпят.

Но с Венета Марковска вече можем да се похвалим с „устойчивост в кадровата политика”, както биха казали в Брюксел.

Зелка след зелка, както биха казали устати нашенци.

А властта се люшка в противоречия. Народното събрание не „проверява анонимни сигнали”, гласи оправданието, че не са проверени фактите, изнесени в публикациите. И МВР не проверява анонимки, но в този случай ще направи изключение. Защо? Защото се отнася до зам.-председател на Върховния административен съд.

И после някой да е посмял да каже, че в България законите не са еднакви за всички.

Точно затова във Фейсбук тръгна инициатива „Аз съм Георги Тонев Колев”.

Ами да, всички сме Георги Тонев Колев.

А Мирослав Найденов да узакони стандарта "Марковска&Желева” като запазена марка BG. Като позабравения БДС (Български държавен стандарт).

Той и без това се спазва безкомпромисно.

Тодор Кръшков