Боян Бойчев/вляво/ и Дарин Иванов се срещнаха в Хасково с предсавители на бизнеса и наемници на дискусия за неформалната икономика

10 млр.лв. годишно губи държавната хазна от работата на фирмите в сивия сектор. Според данните на експертите от Асоциацията на индустриалния капитал в България 32,6 % от компаниите у нас през последната година акумулират средства нерегламентирано.

Проучването е направено между работодателите и наемниците в 11 от пилотните браншове, като машиностроене, електроника и електротехника, туризъм, парфюмерия, и козметика, небанкови финансови институции. Сондираните мнения са в рамките на две представителни социологически проучвания по проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика“.

Според бизнеса 36, 8 на 100 от компаниите са в неформалната икономика през 2012-та година. В сравнение с 2 години назад в настоящата година се отбелязва спад от 5, 7 %. Отчита се и, че все по-малко хора работят без трудови договори, но пък са се увеличили тези, които са във фиктивни трудово-правни взаимоотношения.

Основните причини, които посочват работодателите, че се работи в сивия сектор, са многото и тежки административни изисквания при регистрационните режими, бързите печалби чрез спестявания от невнесени данъчни и осигурителни плащания и нисък риск от наказуемост. 86 на 100 от бизнеса е заявил, че си дава ясно сметка, че сивата икономика влияе зле на икономикат като цяло. 85 % отговарят, че са убедени, че тя стимулира некоректните работодатели.

През 2012-та година строителството, туризмът, парфюмерията и козметиката, електрониката, и електротехниката са браншовете където най-често се работи в сивия сектор. Недостатъчни доходи, трудното намиране на високоплатена работа, слаба икономическа инфраструктура като цяло в регионите са сред основните причини, посочени от работниците като подтик да се включат в неформалния икономически сектор. Според анализаторите -изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов и Боян Бойчев, зам.-предс. на УС но АИКБ, поне още 10-15 години темата „ сива икономика „ в особено големи размери у нас ще е актуална. Като пример за допустими граници на формалния сектор, експертите посочиха Швейцария, където процента на сивя сектор се движи между 10 и 15 процента.