Ангел Стойков с триколката си

56-годишният Ангел Стойков от Любимец нашумя през последните дни със саморъчно направеното виенско колело пред дома му. Атракционът бил построен да радва седемте му внуци. „Постоянно ме врънкаха: Дядо,можеш ли да направиш това, можеш ли? Отговарям: Мога. И не ме оставиха на мира, докато не го направих“, обяснява Ангел.

Той работи в строителството, на повикване. Това обаче означава непостоянна работа, нередовни доходи. Затова семейството си помага с допълнителна работа. Улеснена от изобретателността на бай Ангел.

Преди години майсторът на всичко прави машина за бране на лайка. Самоделката е като истински комбайн, на ден с нея се събират по 300-400 килограма от билката. „Изкупуваха ги по 40 стотинки“, вмята майсторът докато показва как работи изобретението.

Под навеса е зазимена друга машина, сглобена от въображението на майстора – за рязане на гъби. Тя разрязва гъбите на равни филийки, готови за изсушаване, друг поминък на фамилията. „Край Любимец вирее много манатарка. Като завалят дъждовете, ги събираме из полето“, обяснява майсторът.

Самоделната триколка е гордостта му. Сглобил я от старо колело, заварил рамки и приспособил двигател. „Много е яка. Смятах с нея да ора в оранжерията, обаче машината е много бърза. А за оране трябват по-бавни обороти. Абе иска една скоростна кутия и ще стане“, пали се Ангел.

Но сега вниманието му е съсредоточено върху веломотора, който вече е почти готов. Взел за основа стара руска машина, а въображението му подобрява и доизпипва возилото. Сега възнамерява да му сложи нов двигател. И скоро ще бръмчи по улиците на Любимец с последната си машинария – на бензин и на педали.

„Всичко ми се удава. Отвътре ми иде. Не съм учен, но някак ми хрумват нещата, които мога да сглобя“, обяснява майсторът. И в основния си занаят – строителството, той е нещо като майстор по всичко – зидария, мазане, шпакловки, фаянс, теракота, каквото се сетите.

Ангел Стойков живее втори живот. След падане от мотор през 1984 година изпада в безсъзнание, лекарите в Харманли констатират смъртта му и пращат тялото в моргата. „Жената тогава също беше в болницата. Дошла в моргата, хванала ме за ръката и се помолила на Господа. И Господ ми върна диханието“, вълнува се при спомена за онзи момент бай Ангел. Той станал дълбоко вярващ след уволнението си от казармата през 1977г.

„След като се взехме с жената, девет години нямахме деца. Но се молихме горещо на Господа и след девет години очакване, ни се роди син. А след него и две дъщери. Благодарение на Господа сега се радваме на седем внуци“ изрежда щастливо бай Ангел.

- Ти си щастлив човек – казвам му.

- Всякак – отвръща бай Ангел.

Въпреки очевидната бедност, в която живее фамилията, лицето на Ангел грее.

Очевидно му „иде отвътре“ не само да майстори полезни изобретения, но и най-трудното умение – да бъде щастлив.

Тодор Кръшков