За избора да бъдеш майка. За шанса да дадеш нов живот и да поставиш ново начало - за себе си и за един малък човек. За пътя, който трябва да изминеш, за сладката болка и за разочарованието, за отговорността, че жената е богоизбраната да продължи човешкия род. За себеотрицанието, за осъзнаването и за истинското щастие да бъдеш майка... Но и за трудностите, за сълзите, за безсънните нощи, и за помощта, когато я има, и когато няма. За социалната ангажираност да възпитаваш, и за компромисите. За тежкото ежедневие на съвременната жена-майка и за огромната радост от майчинството, която я спасява от умората. За социалната изолираност, в която майката неминуемо попада в повечето случаи, докато отглежда детето си. За търпението и за всичко онова, което те бележи като жена. И най-вече за любовта, онази различната, изпълващата, при която даваш, без да искаш непременно да получаваш. За такива мисли е днешния ден. Какво е да си майка в 21-ви век!? А в България?!
На този въпрос искаха да отговорят днес българските майки. Организираха се, стягаха протеста си, в който трябваше да изкрещят, че са дискриминирани, по вече проиграния и модерен начин чрез виртуалното пространство. В София, Варна и България... а в Хасково!?
В Хасково нямаше нито мнение, нито сякаш недоволство...поне нямаше израз на това. Дали майчинството от 2 години, и то платено, е привилегия, дали е глезотия или пък приоритет на т. нар. социални държави. У нас да си майка и да продължиш да се развиваш професионално е личен избор и много усилия. По света се оказва, че съвместимостта на кариерата и майчинството е тежък избор и огромни усилия. Как е уреден този въпрос по света, разказаха някои от жените, напуснали Хасково, които отглеждат децата си навън. Майки, които са направили своя избор и носят отговорността си за това - да са далече от корените си.
В Испания например баща, който разхожда или храни пеленаче на улицата, е точно толкова често срещана гледка, колкото да видиш майка да върши това. Обяснението е простичко. На Ибиса майчинството е 4 месеца - време, в което се предполага, че жената се е възстановила след раждането. След този период младата майка има избор да се върне на работа. В този случай обикновено на работното си място се връща този от родителите, които е по-добре платен. Ако това е жената, тя започва да работи, а таткото остава да гледа мъничето.
В Уисконсин, САЩ, единствената привилегия за майките е, че им се пази работното място до завръщането и то при условие, че фирмата, в която работят, е с работни места над 50. В Бостън, щата Масачузетс, майчинството за работеща майка е само 3 месеца. В далечен Сингапур пък е 4 месеца. В Канада, ако майката работи, през първата година при отглеждането на детето си получава 90% от заплатата си. През втората година на майчинството сумите са изцяло символични.
Един от най-интересните паралели за различните схеми и помощи, с които държавата урежда майките, прави украинката Янина Книш-Книшенко. 31-годишна майка на момченце на 5г. и 7 м., е от около 6 години в България. Тя обаче е живяла известно време в Германия, където е родила детето си, докато е учила и работила там. Била е назначена на договор към „Нокия“, чрез посредническа фирма и затова е получавала възнаграждение от 7 евро на час, а на месец е вадила около 1200 евро. На работа е била точно 6 месеца преди да роди. Дори за това кратко време, след появата на бял свят на сина й , тя получава майчинство, което е 75 % от заплатата й. От майчиния дом родилката си тръгва оборудвана „до зъби“ с най-необходимото за първия месец за отглеждането на детето - от бибероните до памперсите.
Детските добавки за родител, който отглежда едно дете в Германия, която се слави като една от най-социалните държави в Европа, са 154 евро месечно. Въпреки, че е ортодоксална християнка, в Германия е плащала символична сума от около евро и половина данък на католическата църква. Този данък там е доброволен и ти го удържат направо от заплатата при изричното ти съгласие, обяснява украинката. Че е давала дан на църквата тя не съжалява и за миг, защото след като ражда детето си, именно католическата общност й е помогнала с 1 000 евро еднократно, за да посрещне първите си нужди като майка на новородено.
Синът на Янина е все още ненавършил 4 месеца, когато тя го отвежда в родната си Украйна. Там майките имат избор да отглеждат децата си до 3 годишна възраст платено. Майчинството е 8 500 гривни/ 10 гривни се равняват на 1 евро/ за целия период. При второ дете майката получава 12 000 гривни, а майчинството за 3-то дете е 50 000 . Освен това родилките получават и еднократна социална помощ, размерът на която се изчислява спрямо получаваното преди раждането трудово възнаграждение.
Новата трансформация за Янина и детето й се случва отново през 2008 година, когато малкият е на 1г. и 6 м. и двамата пристигат в България. Ако сама жена отглежда детето си в България й трябват между 800 и 1000 лв. на месeц, за да поддържа що-годе добър стандарт на живот. Условията за получаване на детски в България са нечувани. Най-странното ми беше, че ако забравиш да представиш някоя от изискваните от социалната служба бележки, можеш да изгубиш правото да получаваш детските. „Те и без това са смешна сума, а какво да говорим, че заради някаква разсеяност ти ги отнемат при нелепи обстоятелства понякога.“, казва Янина.
М. Манолова
