Вестниците в сряда съобщават за назначаването на 10 нови посланици.

„10 нови посланици получиха назначенията си в различни точки на света, след като указите на президента Росен Плевнелиев за назначаването им бяха обнародвани в "Държавен вестник" вчера. Поради съкращаването на посолства на много места обаче ще се наложи един и същ български дипломат да представлява страната ни пред повече от една чужди държави...
Най-много отговорности ще имат дипломатите ни в Южна Америка. Чавдар Николов ще представлява България в Бразилия, където ще бъде седалището му, и още в Колумбия, Перу и Венесуела. Христо Гуджев пък ще съвместява посланичеството в Мексико, Никарагуа, Хондурас и Белиз. Посланик на България в Аржентина ще бъде Максим Гайтанджиев. Той ще отговаря още за Парагвай и Уругвай. Александър Олшевски поема Кувейт, Бахрейн и Оман..." - пище в. „Сега".

В. „24 часа" също помества публикация по темата:
„Косьо Китипов е освободен от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Корея, а с друг указ се назначава Петър Андонов за посланик там.
Пламен Шукюрлиев ще е посланикът на България в Китайската народна република, като едновременно с това ще е и посланик и за Корейската народно-демократична република.
Посланик на България в Кралство Испания и посланик в Княжество Андора със седалище в Мадрид ще бъде Константин Коджабашев.
Василий Такев посланик на България в Полша и посланик в Латвия със седалище във Варшава.
В Хелзинки като посланик във Финландия и като посланик на България в Естония със седалище в Хелзинки отива Любомир Тодоров.
Чавдар Николов става посланик на България във Федеративна република Бразилия и в Република Колумбия и посланик на България в Република Перу със седалище в Бразилия.
Той ще е и посланик на България и в Боливарска република Венесуела със седалище в Бразилия.
Христо Гуджев става посланик на България в Мексиканските съединени щати и за посланик в Република Никарагуа със седалище в Мексико.
Той ще е и посланик на България в Република Хондурас и със седалище в Мексико и в Белиз пак със седалище в Мексико.
Посланик на България в Република Аржентина и в Република Парагвай става Максим Гайтанджиев.
Той ще е и посланик на България в Източна република Уругвай със седалище в Буенос Айрес.
Румен Петров ще е посланик на България в Арабска република Египет и посланик на България в Република Судан със седалище в Кайро.
Посланик на България в Кувейт и посланик на Република България в Кралство Бахрейн със седалище в Кувейт, както и посланик на Република България в Султаната Оман със седалище в Кувейт, ще бъде Александър Борисов Олшевски."

Всекидневниците съобщават също, че управляващите от ГЕРБ номинират Румяна Желева за заместник-председател на ЕНП.

„Неуспелият кандидат за еврокомисар Румяна Желева е номинирана за втори мандат като зам.-председател на Европейската народна партия. Гласуванете ще е на 18 октомври в Букурещ, където от утре започва 21-ият двудневен конгрес на европейската десница.
Делегацията на ГЕРБ ще бъде водена от премиера и партиен лидер Бойко Борисов. За румънската столица заминават още вицето му Цветан Цветанов, шефът на депутатите на властта Красимир Велчев, евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, Илиана Иванов, Мария Габриел и Владимир Уручев, депутатите Моника Панайотова, Пламен Нунев и Румен Иванов, кметовете на Пловдив и Стара Загора Иван Тотев и Живко Тодоров.
Делегацията заминава след редовното правителствено заседание в сряда..." - информира в. „Стандарт".

„Румяна Желева беше избрана на този пост с тригодишен мандат през декември 2009 година - само месец преди злополучното изслушване в Европарламента. Прогнозите бяха, че сега ГЕРБ ще издигне някой от евродепутатите си, а за фаворити бяха сочени Андрей Ковачев и Мария Габриел. След като стана ясно, че номинацията, подадена в секретариата на ЕНП, е за Румяна Желева, двамата отказаха коментар по темата.
От централата на ЕНП също отказват подробности с аргумент, че процедурата е конфиденциална. Оттам обясниха, че не могат да съобщят нито общия брой на кандидатите, нито имената им и че те ще бъдат обявени на самия конгрес, като в четвъртък предстои делегатите да определят с гласуване 10 нови заместник-председатели.
Според запознати кандидатите са повече от заместник-председателските места, а за номинацията на Румяна Желева пред българските си партньори е настоял лично председателят на ЕНП Вилфред Мартенс, който неведнъж в последните години е давал високи оценки за работата на Желева.
76-годишният Мартенс, който оглавява партията от 1990-а година, вече обяви, че има желание да остане на поста и занапред. Алтернативни кандидатури няма, няма и съмнения, че предстоящият конгрес ще му гласува доверие за още един мандат..." - прогнозира „24 часа".

Друга тема от всекидневния печат е амнистията за незаконните постройки, изградени преди 2003 г.

„Управляващите продължават тотално да се оплитат в интерпретациите си на промените в закона за устройство на територията, приети миналата седмица.
Вчера регионалният министър Лиляна Павлова обяви, че всички незаконни постройки, изградени до 2003 г., ще бъдат узаконени, без собствениците да плащат никакви глоби.
"Когато има постановен незаконен строеж, за него се заплаща глоба, но тази глоба е за установените незаконни строежи много след 2003 г. За всички, които са до 2003 г. включително, хората няма да бъдат глобявани, защото е минал давностният период", заяви Павлова пред "Фокус". Това обаче противоречи на закона, в който изрично е записано, че сградите без строителни книжа, изградени до 31 март 2001 г., могат да бъдат легализирани, след като се платят съответните глоби и такси. Глобата за ниските строежи е от 5000 лв. до 20 000 лв. Павлова обаче твърди, че за гражданите през 2012 г. глобата е 1000 лв.
Според министъра остъклените до 31 март 2001 г. балкони няма да бъдат премахвани, а собствениците им не дължат такси и глоби. Само преди два дни депутатът от ГЕРБ Любен Татарски каза, че за да узаконят балконите си, хората ще трябва да платят глоба от поне 5000 лв. И обяви, че няма да има масови събаряния на балкони - това ще се случва само ако недоволен съсед подаде жалба до съответните органи, които нямало как да не се задействат..." - пише в. „Сега".

„С последните промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ) се удължи периодът на търпимост от 1987 г. до 2001 г. Съгласно тези промени остъклените до 31.03.2001 г. балкони не е необходимо нито да се декларират, нито да се предприемат стъпки по тяхното узаконяване...
Предвидена е възможност за незаконно остъклените в периода след 31.03.2001г. до 25.07.2003 г. балкони, да бъдат заявени за узаконяване.
За издаване на Актове за узаконяване се дължи такса за извършване на административна услуга от общинската (районна) администрация, определена с Наредба на съответния общински съвет.
Само по отношение на сградите е валидно изискването да имат Акт за търпимост, когато собствениците искат да я продават или предоставят на наследници.
Производството по узаконяването започва по заявление от собственика до главните архитекти на съответната общинска (районна) администрация, в едногодишен срок от влизане в сила на този закон. За издаване на Акта за узаконяване на строежите от шеста категория, каквито са и остъклените балкони, не е необходимо изготвяне на инвестиционен проект - заснемане за узаконяване." - в. „Труд".

Вестниците в сряда информират и за сделки на общини с фирми-фантоми.

„Сметната палата е предала на прокуратурата материали за нарушения в общините Монтана, Смолян и Генерал Тошево, съобщи председателят на одитната институция Валери Димитров, цитиран от БТА.  Общинските администрации са показали разходни документи с фирми, които нямат регистрация в търговския регистър и нямат "Булстат"...
Едно от типичните нарушения на общините е събирането на големи суми като такса за битови отпадъци, които след това се харчат не за почистване и за извозване на боклука, а за други дейности. В някои случаи нарушенията са за стотици хиляди левове.
Друг начин за неправилно харчене на обществени средства е като се пренасочват пари от едни планирани програми към други. Това било практика  на голям брой публични организации.
Общините пък ликвидирали еднолични търговски дружества с общинско участие и учредявали като правоприемник общински предприятия. Тъй като тези дружества се издържат от бюджета на общината, така се увеличават разходите й и се увеличава числеността на персонала, констатира Сметната палата..." - пише в. „Дневник".

В. „24 часа":
"Cметната палата ще изпрати на прокуратурата одитите на три общини заради данни за престъпления...
В Генерал Тошево имало индикация за измама, тъй като общината показала разходни документи с фирми, които не фигурират в Търговския регистър. В Монтана и Смолян целеви средства са изразходвани не по предназначение.
Сметната палата е отказала да завери годишните финансови отчети на Борован, Бяла Слатина, Септември и Бобошево, тъй като "не дават вярна и честна представа за отразената финансова и нефинансова информация"...
Отчетността на бюджетните предприятия се е подобрила, констатира председателят на палатата Валери Димитров. Продължавала обаче негативната практика на многобройни корекции на планираните разходи. "На практика се извършва еднолично управление на разходването на бюджетните средства от министъра на финансите след приемането на Закона за държавния бюджет от Народното събрание", отчитат от Сметната палата."

Всекидневниците пишат и за намерението на управляващите да въведат обществени поръчки за археологическите разкопки.

„ГЕРБ слага ръка и върху "археологията" - констатира в. „Сега".
"Законопроект на управляващите въвежда обществени поръчки и за разкопките.
В мотивите си вносителите на поправките в Закона за културното наследство се хвалят, че въвеждат нова "принудителна административна мярка" - писмени указания за спиране на нарушенията.
Управляващите са на път да се саморазправят с археолозите, с които имаха сериозни търкания при строителството на магистрали, а премиерът дори ги обвини преди време, че бавят строежа на аутобаните и България губи европари. Ефектът ще се постигне чрез внесените от правителството промени в Закона за културното наследство, които предвиждат занапред археологически разкопки да се правят чрез обществени поръчки. Археолозите се опасяват, че това ще позволи на властта да разпределя поръчките на свои хора, които пък ще разрешават по-лесно продължаването на строежите върху разкопки. Въпреки възраженията им поправките бяха внесени в парламента в понеделник.
Текстовете предвиждат, когато възложител на проучванията са държавни институции или предприятия, дори търговци и фирми, които извършват редица дейности, сред които и свързани с транспорт, проучванията да минават през обществени поръчки. Според сега действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП) такива не се обявяват за научноизследователски дейности...
Според експерти промените обслужват и мафията с културни ценности, която веднъж победи в битката за легализиране на незаконните колекции, а сега напира да си обезпечи приток на нови експонати. Те прогнозираха експанзия на археологическите разкопки, обществените поръчки за които ще бъдат дадени на хора, свързани с този бизнес...
"Ако промените бъдат приети, България ще има безпрецедентно либерално законодателство за културните си ценности и подземните богатства на практика няма да принадлежат на държавата", коментира пред "Сега" експерт по законодателството в тази област, пожелал анонимност...
С готвените поправки се променя статутът на Националния институт за недвижимо културно наследство, който ще стане държавно предприятие и ще се регистрира по Търговския закон. То също ще може да възлага дейности по Закона за обществените поръчки. Това даде основание на специалистите да предупредят още през август, когато се проведе общественото обсъждане, че се готви приватизацията на института." - се казва в публикацията.

В. „Дневник" също отделя място на темата:
"Раздразнението на премиера Бойко Борисов към археолозите и спънките, които те според него създават пред строителството на магистрали, са на път да намерят разрешение с поправките в закона за културното наследство, одобрени миналата седмица от правителството и внесени в парламента.
Измененията дават широка възможност ако не да се прескочат археологическите разкопки, то поне да се ограничат в съвсем кратки срокове и при слабо финансиране.
Текстовете залагат възможността лично министърът на културата и негов доверен човек да определят на кого да възлагат спасителните дейности по намерените археологически обекти. А когато инвеститорът е държавната власт, различните институции, публични предприятия и др. (каквито например се явяват инвеститорите на магистрали), теренните проучвания ще трябва да минават по закона за обществените поръчки. С които поръчки съответно ще се определят сроковете и средствата, а и ще могат по-безпроблемно да се посочат "правилните" археолози.
Според измененията разрешението за спасителни проучвания ще се издава от председателя на съвета за теренни проучвания. Досега това беше по право директорът на Националния археологически институт с музей към БАН. Оттук насетне обаче този ръководител ще се назначава пряко от министъра на културата. Освен това досега разрешенията минаваха само с информирането на министъра, а след промените той ще има право да одобрява или не издадените листове за спасителни разкопки.
Отделно, ако възложител на проучването е държавна институция (като например пътната агенция, правителството или др.), то ще трябва да се пусне процедура по обществена поръчка със съответно срокове и средства в нея. Така според археолозите ще бъдат избирани послушни хора, които да претупат набързо изследването, да установят това, което е изгодно на възложителя, за да може той да продължи строежа си.
Досега археолозите преценяваха колко време е необходимо за изследване на намерените ценности, законът изискваше да ги проучат в цялост и да ги съхранят. По думите на премиера тази работа обаче бави строителството на големите инфраструктурни обекти, за което той многократно е изразявал силното си недоволство..."

Вестниците съобщават и за отличителен знак върху лекарствата, който ще се поставя като предпазна  мярка срещу фалшифициране.

„Черен триъгълник с върха надолу ще се поставя върху опаковката и листовката на лекарства като отличаващ от ментетата знак. Той ще се щампова обаче само върху медикаментите, които най-често се употребяват и фалшифицират.
Ментета се произвеждат предимно на препарати срещу диабет, рак, полова немощ и за отслабване. Това съобщиха експерти, участвали в семинар за лекарствена безопасност. Защитният знак, заедно с други мерки, се налага заради изисквания на европейски директиви за безопасност на лекарствата. Те вече са описани в поправките в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Очаква се обаче нововъведенията да влезнат в сила най-рано от 2015 г., научи "Труд".
Според директивите и поправките в закона на всеки един медикамент ще се поставя и уникален идентификационен код. Така ще се проследява пътят му от производителя до потребителя. Но пак, заради все още неизбистрени политики на ниво ЕС, и кодът ще се появи най-рано през 2015-а. Експерти обаче прогнозираха, че заради допълнителните разходи за защита от фалшифициране медикаментите вероятно ще поскъпнат." - в. „Труд".

„Всички лекарства ще поскъпнат след една година заради въвеждането на нови опаковки със специален код. Изискването е част от европейската директива за борба с фалшивите медикаменти и влиза в сила през 2014 г. Това стана ясно на форум, организиран от Българската асоциация за лекарствена информация (БАЛИ).
За да се проследява по-лесно всеки медкамент, производителите ще бъдат задължени да слагат специален код на всяка опаковка. С негова помощ ще може да се види пътя на медикамента до крайния потребител в случай на проблем, обясни доц. Илко Гетов от Фармацевтичния факултет в София.
Освен това новите правила дават възможност пациентите да подават информация за неописани до момента нежелани реакции при употреба на лекарства. При сигналите обаче трябва да се оставят и координати за обратна връзка. Ще се въведе и специален знак - черен триъгълник, който да показва, че лекарството продължава да се наблюдава за нежелани реакции." - пише „Стадарт".