Парк Кенана в Хасково се e превърнал в гробищe за домашни любимци. Това е обобщеният отговор на въпроса „Къде погребвате кучето или котката си?“, който Haskovo.net зададе на мнозина, като допитването няма претенции за представителност. Това впрочем бе потвърдено и от ветеринари. С тази подробност, че територията бе разширена с Ямача, Източна индустриална зона, покрайнините на града във всички посоки.

А въпросът бе провокиран от публикацията за кучешки труп в „Орфей“, който престоя на пътя няколко денонощия. Оказа се, че няма институция, която да е задължена да събира трупове на умрели бездомни животни. Агенцията по храните прехвърля топката на общината, общината – на агенцията по храните. От общината твърдят, че служителите на „Екопрогрес“ нямат право да събират животински трупове най-малкото защото нямат защитно облекло.

Тук обаче възниква основателният въпрос, зададен от ветеринарния лекар д-р Иван Иванов, който има клиника за домашни любимци на ул. „Дунав“. „Ако служителите на „Екопрогрес“ нямат защитно облекло, децата имат ли? Ако едно куче, умряло Бог знае от какво, се търкаля по улицата с дни, все ще се намери хлапе, което да го мушне с пръст или да провери дали пък случайно не диша. Децата са любопитни. Тогава?“

Според ветеринаря оставяне на животински трупове по улиците значително повишава риска от възникване на опасни епидемии. „Ако едно улично куче е заразено с бяс например, то се парализира и го блъска кола. В нормалните държави съответните служби реагират мигновено. Защото не е ясно дали животното не било в контакт с други, всъщност това е доста вероятно. И епидемията тръгва“.

А зачестяването на подобни случаи (кучешкият труп в „Орфей“ от миналия ден е втори за около месец, в същия район, при това за тези знаем, но може да има и други), вече трябва да светва червената лампичка на отговорните институции.

Всъщност ровенето в закона за ветеринарномедицинската дейност доведе до противоречиви резултати. Ето пример:

“Чл. 133. Кметовете на общини, райони и кметства:

1. съдействат при изпълнението на мерките за профилактика при регистрацията на животновъдните обекти по чл. 137, ал. 1, както и за ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните;

2. районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост забраняват използването им;

3. предприемат мерки за недопускане на животни на територията на депата за отпадъци;

4. организират събирането на труповете на животни и изграждането на трупни ями и трупосъбирателни площадки.“

От този цитат излиза, че кучешкият труп в „Орфей“ трябва да е отговорност на общината.

Но пък малко по-надолу в закона (всъщност – доста по-надолу, защото е много дебел), четем:

„Чл. 275. (В сила от 1.01.2006 г.) (1) В случаите, когато продуктите, получени от преработването на странични животински продукти, подлежат на унищожаване, разходите

за съхранението, събирането, транспортирането и преработването на страничните животински продукти са за сметка на собствениците на месодобивни и

месопреработвателни предприятия и на търговски обекти.

(2) За сметка на държавния бюджет са разходите за:

1. смилането, пакетирането, съхранението, натоварването, транспортирането, разтоварването и унищожаването на готовия продукт, получен от преработването на

страничните животински продукти по ал. 1;

2. събирането, транспортирането и обезвреждането на умрелите животни.“

Сега пък излиза, че нещастният кучешки труп е работа на държавата.

Всъщност в Хасково държавна и общинска власт се държат така, сякаш се намират на различни континенти. И малко им пука, че хората се давят в океана от неуредици, който разделя тези континенти.

А изграждането на яма за съхранение на умрели животни изобщо не е нещо сложно, обясняват ветеринари. Това представлява бетонирана яма с капак, оградена, за да няма достъп до нея. Нещо, което едва ли струва повече от няколкостотин лева. И място има – в някой от отдалечените краища на зоопарка например. Въпрос на желание.

Но след като няма желание дори за това – събиране на умрелите безстопанствени животни, потенциална опасност за епидемии, то си е направо мечта да искаш специално гробище за домашни любимци. Такова има в Пловдив.

Темата е широко обсъждана във форумите в интернет. Някои от мненията са просто затрогващи. Ето няколко от тях:

„Ей, проклети кучета... Защо живеете толкова кратко? :)

Ама че ден.“

„И аз май много съм ги наредила...Много от най- скъпите- седем. Един приятел казваше, гледайки много възрастното си куче: "Още едно куче и живота свършил".Беше преди време - тогава не го разбрах напълно... А най ми хареса някой от форума, който беше писал за Моста на Дъгата: "Когато отида там, ще ме посрещнат толкова много, че ще се извие огромна вихрушка от прах, вдигана от бягащи към мен животни".

 „Защо в други държави има съвсем легални cemetery for pets а у нас няма.

Искам да има такова място, където да отивам когато поискам, да посадя цветя, да стоя минути, часове и да си "говорим" с моята Сарка.

Господи, не мога да си представя живота без моята Сара, САМО 10 години е с нас, ако можеше още поне 3 пъти по толкова. Тя е невероятно куче.“

„Досега не съм знаела къде пловдивчани погребват любимите си кучета...тази сутрин след тренировка случайно продължих по една пътечка до полянката, на която отскоро тренираме с клуб Сириус тук...10 крачки вдясно открих едно място с десетки гробове...някои просто обградени с камъни, а други съвсем като човешки - посипани със ситен чакъл, с паметници с надписи - имаше и два паметника на ротвайлерки със снимки...направо не мога да опиша как се почувствах...все едно бях на истинско гробище...мястото е чудесно- в горичката до Гребната база, под дебелите дървета - където сутрин мирише прекрасно на треви, птичките пеят - все едно го няма големия град...и всеки уикенд ние тренираме там - на 10 крачки от тези ротвайлери, овчарки и всякакви други кученца, които явно са били истински членове на своите семейства и никога няма да бъдат забравени...

стана ми адски мъчно, но...това е живота...“

Според публикации в медиите гробището за домашни любимци в Пловдив се стопанисва от общинска фирма - „Траурни дейности“. Но едно животинско погребение струва скъпо (за нашите стандарти, разбира се). От пловдивската общинска фирма дори дават разбивка на цената: изкопаване на гроб – 69 лв., запазено място за 5 г. - 30 лв., ковчег и паметна плоча – 70 лв.

Така че ако ще си мечтаем да сме нормална държава, по чиито улици не се въргалят кучешки трупове, а си имат специални гробища за домашни любимци, трябва да добавим към мечтата си и нормални доходи.

Тодор Кръшков

Д-р Иван Иванов