Намерението на управляващите да въведат данък върху доходите от влоговете е сред водещите теми на вестниците в четвъртък.

„Данък върху лихвите от депозити все пак ще има! След заседание на правителството в сряда финансовият министър Симеон Дянков обяви на пресконференция, че кабинетът е одобрил бюджета за следващата година и промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с които се въвежда налогът.
Така постигнатата през следващата година доходност от лихви ще се облага с 10% данък. Това означава, че годишна лихва от 5% заради облагането ще носи реална доходност от 4,5%.
Данъкът ще засегне по-богатите българи, заяви Дянков. Не търсим фискален ефект, а равнопоставеност пред закона, допълни той. Не може някой, който работи на минимална заплата, да плаща данък, а друг, който има голям капиталов доход и си го държи в банка, да е освободен от налог. Не върви да има такива изключения в закона, мотивира се финансовият министър.
Самият той бил изненадан - едва преди месец и половина разбрал, че в България няма данък върху лихвите. "Досега във всички страни, където съм работил, съм плащал такъв данък", каза Дянков. Според вицепремиера от целия ЕС само в България депозитите са необлагаеми." - пише „Труд".

„Лихвите по спестяванията ще се облагат с десятък от 1 януари. Това съобщи финансовият министър Симеон Дянков след като правителството одобри бюджета за 2013 г.
Новият данък ще е 10% върху лихвите на депозитите ни в банките у нас и на територията на целия Евросъюз. Сметките в швейцарски банки също ще се облагат...
Идеята за десятъка беше лансирана преди няколко седмици, но срещна сериозно обществено неодобрение. Тогава финансовото министерство обяви, че това не стои на дневен ред. След като медиите съобщиха новината, Дянков отрече официално да обмисля подобен ход. Сега обаче се оказва, че промяната е заложена в бюджет 2013...." - напомня „Стандарт".

„Опозицията, синдикати и анализатори разкритикуваха неочакваното намерение на правителството да въведе от догодина 10-процентен данък върху лихвите по депозити на гражданите.
КНСБ, чиито представители вчера участваха в обсъждането на законопроекта в Националния съвет за тристранно сътрудничество, се разграничи от идеята. В съобщение синдикатът уточни, че тя не е била коментирана на заседанието на съвета, а е прекалено сериозна и значима, за да се избягва дискусия. Според профсъюза трябва да се анализира предварително каква е структурата на депозитите по размер, защото "този данък не би трябвало да понася тази част на населението, която спестява, за да има нещо настрана, а от тази, която ползва депозитите, за бързо и безрисково обогатяване".
Според КНСБ много по-добър вариант е допълнителни приходи да се търсят чрез въвеждане на данък върху финансовите транзакции.
Икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов коментира пред БНР, че досега лихвите по депозитите в България никога не са били облагани, защото страната е много бедна и трябва да натрупа вътрешни ресурси, за да финансира икономическия си растеж. "Чуждите инвестиции в последно време въобще не идват, а ако обложим и вътрешния източник, как дългосрочно ще постигаме икономическия растеж?" попита реторично анализаторът. Освен това, по думите му, лихвата не е печалба за спестителите, а само компенсира инфлацията.
Не може аргумент за промяна, която засяга всеки българин,  да е твърдението, че "навсякъде в Европа е така", коментира икономистът Георги Стоев от "Индъстри уоч" пред "Фокус". Той прогнозира, че хората ще продължат да използват банковото посредничество, но ще платят по-висока цена за това." - в. „Днвеник".

„Противно на уверенията, че няма да увеличава данъчната тежест, правителството даде зелена светлина за въвеждането на нов данък. От 2013 г. доходите на всички българи от лихви по влогове и депозити ще се облагат с 10% данък. Мярката ще засегне хиляди дребни вложители...
Представители на банковия сектор бяха изненадани от решението на кабинета, но побързаха да разсеят опасенията за разклащане стабилността на банките. С остри критики обаче излязоха представители на синдикатите и работодателите, партии, икономисти и политолози.
"Ако в предизборна година правителството посегне на спестяванията на хората, ще извърши голяма грешка", коментира изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. Според него съществува риск от масово теглене на депозитите и пренасочването им в други инвестиции като купуването на злато.
Според икономиста Георги Ангелов въвеждането на данъка ще охлади желанието на хората да спестяват. "Печалба от депозитите реално няма - като приспаднем инфлацията от лихвата, парите просто запазват реалната си стойност", коментира Ангелов. Според него правителството не слага край на безпринципните изключения при облагането на доходите, защото печалбата от фондовата борса остава необлагаема...
"Ако тази мярка бъде приета, ГЕРБ неминуемо ще търпи загуби на следващите парламентарни избори. Мярката ще ядоса по-дребните спестители, с малки вложения. Голяма част от спестяванията не са от охолство, а представляват резерв срещу несигурността. Големите състояния няма да пострадат, тъй като ще бъдат изнесени в чужбина. Това ще е още едно посегателство срещу населението. Не стига, че лихвите едва покриват инфлацията, ами сега още повече се наказват спестителите", коментира социологът Живко Георгиев от "Галъп".
Вчера от КНСБ заявиха, че са крайно изненадани от вкарването на новия данък и настояват той да бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество..." - в. „Сега"

Образът на страната ни в огледалото на развитите демокрации също е сред темите на всекидневниците.

„България е сред страните най-често нарушаващи човешките права в съда" - съобщава в. „24 часа".
„Най-несправедливи съдебни процеси при наказателни дела се водят в Гърция, България, Полша и Румъния. Това са държавите от ЕС, които най-много са нарушили правото на свобода, сочи проучване на регистрирани в Европейския съд за правата на човека нарушения.
Изследването е било извършено от лондонската организация "Fair Trials International" и международна юридическа фирма, като обхваща петгодишен период - от 2007 до лятото на 2012 г.
Най-честият повод за критики е твърде дългото забавяне на началото на процеса. В някои европейски държави досъдебното задържане под стража може да трае до 4 години, а в други страни няма законово определен максимум.
От резултатите става ясно, че проблемите в тази сфера очевидно се влошават. През 2007 г. в ЕС е имало 37 нарушения на правото за справедлив наказателен процес, а през миналата са нараснали двойно до 75 нарушения.
България има 92 регистрирани в Европейския съд нарушения през изследвания петгодишен период, в повечето случаи заради необичайно дълги забавяния във фазата на досъдебно производство. На задържаните често пъти не се осигурява достатъчен достъп до адвокат и до семейството им, се отбелязва в доклада..." - се казва в публикацията.

Същевременно в. „Труд" цитира премиера Борисов, който твърди, че демокрацията у нас  е в пълен разцвет:
"В България демокрацията е в пълен разцвет, а висшата  степен са свободата на медиите и хората. Тези заключения направи премиерът Бойко Борисов след срещата си със секретаря по вътрешна сигурност на САЩ г-жа Джанет Наполитано, която се проведе в Министерския съвет в сряда.
Борисов бе провокиран от въпрос на журналистка от Радио К2. Наполитано бе помолена да коментира последния доклад на Държавния департамент на САЩ, в който се изразява сериозно безпокойство за състоянието на свободата на печата и словото. Гостенката дипломатично се измъкна с думите, че страната  би могла единствено да сподели опита си с България. Борисов обаче не бе толкова скромен на думи.
"Самият факт, че всеки може да дойде в сградата на Министерския съвет и да зададе какъвто си иска въпрос на госпожа Наполитано, показва, че не само демокрацията е в пълен разцвет, не само че правата на човека се гарантират отвсякъде... И колкото и да се опитвате и да се стараете, поради определени поръчки, да ни изкарате недемократични и непублични, няма как да успеете по простата причина, че вие сте тук и никой не ви режисира това, което ще питате", започна отговора си Борисов...
Междувременно британският вестник "Гардиън" публикува проучване сред регистрирани в Европейския съд за правата на човека нарушения. България е втора след Гърция в Европейския съюз с най-много нарушения на правото на справедлив съдебен процес по наказателни дела..
През май пък американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус" нареди България на 78-о място в света по свобода на словото след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор."

В. „Сега" цитира германската телевизия ARD, според която в България процъфтява корупцията:
"Да подкупиш държавен чиновник или да оставиш на лекаря пари в плик - нищо по-лесно от това! В България корупцията процъфтява, включително по най-високите етажи на властта. Това се казва в репортаж на германската държавна телевизия ARD. В подкрепа на твърденията си медията припомня показателен телефонен разговор от март 2011 г., качен в YouTube, от който се разбира, че премиерът Бойко Борисов дава указания на шефа на митниците да изтегли инспекторите, изпратени на проверка в пивоварна "Леденика". Самият Борисов не оспорва, че е имало такъв разговор. "Това е ежедневие в България", казва пред кореспондент на телевизията Елеонора Николова, шеф на БОРКОР.
Името на българския премиер се споменава и във връзка с нелегални дейности като търговия с дрога и горива, пране на пари и дори убийства. Цитира се Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, който казва, че от нелегална дейност годишно в България се правят 1.8 млрд. евро. Според него най-големият проблем е усещането за безнаказаност на корумпираните политици. "Вярно, че в цяла Европа има черни каси, с които се финансират партиите, но в България няма нито един случай на осъден за корупция високопоставен политик", казва Стефанов.
Българският премиер също не е разследван от прокуратурата за въпросния телефонен разговор. Да не говорим колко чести са случаите на задържани и осъдени мафиоти, които (не)знайно как успяват да се измъкнат на свобода, се казва в репортажа. И се допълва, че ЕК редовно критикува България заради неефективната й съдебна система. Именно поради тази причина страната остава под наблюдението на Брюксел. Неотдавна правителството в София покани експерти от чужбина, които да помогнат при разчистването на тези проблеми. С тяхна помощ най-сетне трябва да стартират делата по няколко особено нашумели случаи на корупция, се казва в репортажа..."

В. „Дневник" също цитира ARD:
"Българското общество и администрацията не проявяват достатъчно нетърпимост към случаите на корупция по високите етажи на властта. Много е важно мерките срещу корупцията да започват отгоре-надолу, а не обратното", казва Ролф Шлотерер, който е съветник на вътрешния министър Цветан Цветанов.
Европейската комисия редовно критикува България заради неефективната й съдебна система. Именно поради тази причина страната остава под наблюдението на Брюксел. Неотдавна правителството в София покани експерти от чужбина, които да помогнат при разчистването на тези проблеми. С тяхна помощ най-сетне трябва да стартират делата по няколко особено нашумели случаи на корупция.
"Членството в ЕС премахна митническия контрол по границите с Румъния и Гърция, което намали нивото на корупцията наполовина. Помогна също и премахването на безмитните магазини - също заради приемането на България в ЕС."

Друга тема от вестниците в четвъртък е опасността от закриване на астрономическата обсерватория на Рожен.

„Националната астрономическа обсерватория "Рожен" отново е пред закриване, съобщи директорът на Института по астрономия към БАН Таню Бонев пред bTV.
За трета поредна година бюджетът на най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа стига само за десет месеца. Учените от обсерваторията все още получават заплатите си, но липсват средства за поддържане на съоръженията и инфраструктурата." - в. „24 часа".

В. „Стандарт" също помества публикация по темата:
„Националната астрономическа обсерватория "Рожен" отново е пред закриване...
Причината е, че обсерваторията няма средства, за да функционира нормално. Годишният й бюджет трябва да е 960 хиляди лева. За трета поредна година обаче обсерваторията разполага с по-малко пари...
Нужни са още 250 хиляди лева, за да се закърпи бюджета и да не се затвори обсерваторията, обясни директорът на института.
През последните две години учените успяваха да спасят обсерваторията с пари от съпътстващи проекти. Сега обаче тези средства липсват."

В. „Дневник":
„Няколко месеца преди края на годината Националната астрономическа обсерватория в Рожен към БАН е във финансов колапс и пред опасност да спре работа...
По думите на Таню Бонев става въпрос за политическо решение: "дали да се съхрани уникална научна инфраструктура или ще се дадат тези 250 хил.лв. за нещо друго".
Директорът на института пресметна, че толкова струва строежа на по-малко от 100 м магистрала.
"В зимните месеци трябва да плащаме за ток месечно по 20 хил. лв, а при цена на билета 3лв. от посетителите в обсерваторията годишно събираме също около 20 хил.лв., обясни Бонев. Не било сигурно, че ще успеят да платят заплатите за ноември на двамата астрономи, които са на щат в обсерватория, въпреки че възнаграждението им е  с 200 лв. по-ниско от средното за страната.
Той добави, че ако правителството не осигури необходимите пари, ще трябва да се премине към "консервация" на обсерваторията и изрази надежда, че средствата ще могат да се получат още утре.
"Това означава, че ще се спре електричеството ни, ако не си платим сметката в началото на ноември. Преди спирането на тока ще трябва да се източи водата от кулите с телескопите и от сградите около тях, за да няма аварии през зимата... При затварянето на обсерваторията ще трябва да се осигури и охрана, защото в нея има доста интересни неща, които могат да бъдат разграбени", обясни Таню Бонев. Добави, че не му се мисли за този вариант, защото в обсерваторията има уникална апаратура, сред нея е и спектрограф на двуметровия телескоп, в който от 30 години се поддържа с постоянна температура.
Шефът на института каза, че през август и септември е изпращал писма за критичното състояние на обсерваторията до президента, премиера, до министрите на финансите и на образованието, и до областния управител на Смолян. "Отговор получих през август само от администрацията на президента Росен Плевнелиев, в който се изказва увереност, че останалите получатели на това писмо, които взимат решения от този характер, ще реагират положително и въпросът ще бъде решен", разказа той..."