Професионален готвач възкреси занаят на древните траки, живели по земите на днешната община Минерални бани.

58-годишният Павел Делчев изработва уникални дървени цветя и ги подарява. Самоукият майстор, който е родом от с. Горно Брястово, наследил умението от чичо си Кирил. Още като дете наблюдавал как парчетата дърво разцъфвали в ръцете му. „Бях малък и много не се задържах покрай чичо, но след години си спомних за това, което той правеше и реших да възстановя майсторлъка му. Казах си, че щом един овчар може да го прави, значи и аз ще мога“, разказва за началото Павел Делчев. Захванал се и дообогатил техниката. Той майстори цветята от дърво с рукан, както наричат инструмента местните хора. Това всъщност е сечиво, с което се бели кората на дърветата.

За Павел дървените цветя и букетите от тях, които подрежда обикновено върху мраморна плоча, са хоби. Той е категоричен, че целта му  не е да прави серийно производство. Освен това изработката става само на ръка, обяснява майсторът, докато тънките дървени ивици падат на земята край него.

Цветята стават от различни дървета като вид, но най-подходящи са сливата, дрянът, черницата. Тънкостта обаче е, че дървото трябва да е гладко и да е плътно. То трябва да се обработи още докато е полусурово, два-три дни след като е отрязано.

Майсторът на дървените цветя не ги лакира, нито боядисва. Твърди, че естествени са по-красиви, освен това те не са еднакви по цвят. От черницата, например стават по-кафеникави, от слива са по-жълтеникави. Така и букетите, които подрежда са пъстроцветни.

Като време направата на едно цвете му отнема около 20-тина минути. Повече му коства обаче намирането на дърветата. „Както старата поговорка казва, че от всяко дърво свирка не става, така е и с цветята. Не от всеки дънер можеш да извадиш красиво цвете“, обяснява Павел. Подходящите суровини за хобито си той намира в горите край Минерални бани и околните села.

Според преданията, които е чувал от възрастните хора, майсторлъкът за дървените цветя е хилядолетен. По родното му място траките ги правели в края на септември, началото на октомври, когато идвало време за цеденето на виното. Легендата разказва, че този ден бил позволен за всичко и се водел като голям празник. „На празник без цветя не може! По това време на годината пък горските цветя са вече оскъдни и вероятно заради това предците ни са си правили един вид изкуствени цветя от дърво“, обяснява си началото на традицията, чиято последовател е и самия той, майсторът от Минерални бани.

Всички цветя, които е направил досега Певел е подарил на познати и непознати. „Хората им се радват изключително много. Повечето виждат дървени цветя за първи път и ги оприличават на дивни“, разказва майсторът за реакциите на публиката си. За съжаление, макар че има четирима сина, все още никой не е проявил желание да хване рукана, казва Павел. Надеждата му е обаче, че един ден внуците ще го наследят в изкуството за направата на дървени цветя.

М. Манолова