Легендарният връх Шейновец беше превзет отново от българските войни след 100 години. Точно преди век на възвишението, което тогава се е казвало „ Курт кале“, се е чуло мощното българско“ Ура!“.
Героичното сражение на българската войскова част с турските войници от 5-ти октомври 1912-та година беше пресъздадено във възстановката по повод 100-години от началото на Балканската война, която се прави за първи път. Век след автентичните събития обаче, българските солдати стъпиха победно на хълма по маратонки и гордо развяха знамето. Съвременният щтрих в пресъздаването не попречи на дошлите на в. Шейновец потомци на участниците в Балканските войни, да се потопят изцяло в атмосферата на битката, която пресъздадоха младите актьори и учениците от Свиленград, под ръководството на постановчикът Светлин Гагов.
Сражението при Шейновец е важно, тъй като с превземането на върха българските войни отрязват връзката на турското командване за даване на сведения как се придвижват българските войски към Одрин.
По време на пресъздаването на събитията заваля и дъжд, който беше посочен от присъстващите историци като автентичен. Те уточниха, че по време на атаката на Вълчата крепост преди 100 години, българските войници са действали точно при същите метеорологични условия.
Върхът, където е била турската свързочна част, е бил наблюдаван от българите няколко дни преди да бъде атакуван. Тъй като възвишението е отсечено от едната страна, достъпът до него бил възможен само от едно място. Да стигнат незабелязано на родните войни помагали местните хора, които им показвали най-преките пътеки до горе. Българските войници успели да се приближат максимално близо, но постовите кучета на турската част започнали да лаят и ги издали. Така в крайна сметка се стигнало до кръвопролития.
„ Ало, ало, Одрин, тук- Курт кале!“ -викаха с пълно гърло и днес преоблечените в характерните за времето турски войнски униформи, момчетата. В това време обаче българските войници атакуваха, бързо успяха да се организират, и за кратко успяха на стъпят на най-високото място, за да развеят българското знаме.
Просълзените потомци на участници в битка български войни, изгледаха възстановката, въпреки лошото време докрай.“Всяка година идвам на това място. Присъствието ми е в знак на почит и преклонение пред подвига на българските войни“, каза на в. Шейновец 86-годишният Димитър Митев от Любимец. Беловласият мъж разказа, че баща му е участвал в сраженията при Одрин през март 1913-та година, които на практика бележат края на Балканската война.
На честването дойдоха и деца от училището в Любимец, които участваха в похода под надстлов „ Да знаем, да помним“.
Преди възстановката и поднасянето на цветя и венци пред мемориала с костницата на загиналите български войни в битките за България на върха , зоупокойна молитва отслужи старозагорският митрополит Галактион. „ Изкачихме се на връх Шейновец, за да отдадем почитта си към далите живота си мъченически и героично за освобождението на България от османско владичество“, каза в обръщението си дядо Галактион. След това всички присъстващи сведоха глави в едноминутно мълчание за подвига на българите, загинали в освободителните войни.
С честванията на в. Шейновец, от хасковска област стартира и националното отбелязване на 100 -годишнината от Балканската война. Вълнообразно, с различни събития честванията ще минат през цялата страна и ще завършат през март месец 2013-та година, когато войната де факто приключва с победоносен край за България и нейните съюзници приключва.
М. Манолова
