Секретарят на читалище "Заря" Александър Милушев

„Оцеляваме някак“. Така лаконично коментира положението с читалищата Александър Милушев, секретар на най-голямото в хасковска община - „Заря“. Културното средище догодина ще отбележи 155 години от създаването си. Днес, 1 октомври, започва новият художествено творчески сезон.

Освен със старите, известни на обществеността школи и колективи, от тази есен към читалището е сформирано и клавирно трио „Кантабиле“. Към „Заря“ работят езикова школа, школа по приложни изкуства и по компютри, както и множество самодейни колективи – хор, балет, вокални групи, група за стари градски песни и бели денс.

В хасковска община функционират 14 градски и 13 селски читалища. Всички те се финансират от министерството на културата. Сумите обаче пристигат в общината и там се разпределят. По тази схема някои читалища чакат парите си с месеци.

Например „Св. Климент Охридски“ в Хасково от месеци е без пари, посочва Милушев . Причината е че заплатата на секретаря Славейко Андонов – 800 лв., втрещила счетоводителите в администрацията и те пратили проверка. „А причината е съвсем прозаична. Счетоводителката вписала такъв размер на заплатата, но за няколко месеца, през Които Андонов е работил без договор, за да го компенсира. Средните заплати на служителите в читалищата е 300-350 лева“, обяснява Милушев.

„С тези заплати ще изгубим хората си“, притеснен е секретарят на „Заря“. Той смята, че читалищните дейци са изключително ощетени от политиката на културното министерство. „Отпускат ни средства на база щатни бройки. В „Заря“ те са 23. годишната субсидия на човек е 5 776 лева. Само за сравнение – за музеите издръжката е 9120 лева на човек“, посочва Милушев.

Читалищата имат и собствени приходи – от такси, билети и други, но те формират едва около 20 на сто от бюджета им. „Това са парите. От общината помощ не сме видели от много години“, обобщава Милушев.

Проблем номер едно на читалище „Заря“ е отоплението на големия салон. Това е най-голямата сцена в града, а стои заключена по принуда от началото на зимата до пролетта. В разгара на лятото пък вътре е страшно задушно.

Залата има парна инсталация, която от 20 години не е използвана и вече е неизползваема. Подмяната обаче би струвала огромна сума, за която Милушев не смее дори да мечтае.

„Проблемът всъщност идва от това,че сградата е общинска собственост. На практика ние не можем да кандидатстваме с проект за европейско финансиране, това може да стори единствено общината. Като прибавим и факта, че финансирането пък идва от държавата, нещата стават съвсем заплетени“, обяснява Милушев.

„При добро желание от страна на общината, разбира се, това може да се случи. Например Бургас спечели проект за цялостно саниране и ремонт на всичките си читалища по програма „Козлодуй“. За това обаче е необходимо културата да е приоритет на общинското ръководство“, добавя той.

Несигурното положение в българските читалища се усложнява и от извънкласните дейности в школата, за които преди няколко години образователното министерство отпусна целеви субсидии. Така на практика много от школите и колективите в читалищата се дублират от кръжоците в училище. А много от родителите предпочитат децата им да са там защото в школото не плащат такси, а това в днешно време не е без значение.

Александър Милушев не крие и огорчението си от пренебрегването на читалище „Заря“ от местното ръководство на програмата на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ - „Глобални библиотеки“.

„Книжната сбирка на „Заря“ е най-старата в региона, от нея са вземани книги при създаването на регионалната библиотека „Христо Смирненски“, а сега е пренебрегвана“, недоволен е Милушев. „Например в първия етап от програмата в димитровградското село Радиево отидоха 9 компютърни конфигурации, в читалище „Заря“ - нула. Във втория етап – в „Заря“ три, в също толкова и в Маджарово. Там ги откраднаха на втората седмица“, допълва Милушев.

Въпреки това читалищата в общината откриват новия сезон с оптимизъм. Но умерен. „Читалищата ще оцелеят. Лошото е, че ще изгубим хората си“, обобщава той. Но допълва, че повечето от читалищните секретари са си малко луди. „Например Славейко Андонов, който изтегли личен заем, за да ремонтира „Св. Климент Охридски“, дава пример Александър Милушев.

Доказателство за оцеляване на читалищата той намира в 155-годишната история на читалище „Заря“.

Тодор Кръшков