- Г-н Спасов, не сте за първи път на джазфеста в Хасково. Какво кара звезда от ранг като вашия, да се връща в годините и на малки като мащаб форуми?

- Мисля, че за трети път съм в Хасково. Всъщност познавам организатора на фестивала Митко Русев още от 80-те години на миналия век. Тогава заедно свирехме по джазовите фестивали, които имаше в България. Заедно сме открили джаза. Всеки по свой начин, разбира се. Заедно имаме една и съща мечта-мечтаем да продължава да съществува, и хасковския джазфестивал, и този в Пловдив, и русенския. Участвам и на по-малки форуми, защото големината на музиканта се измерва не с размера на сцената, на която стъпва, а с голямото му сърце и душата, която отваря за музиката. Когато останеш за няколко дни на фестивал се сприятеляваш и с нови музиканти. Чрез това обогатяване се появяват и идеи за твоята бъдеща работа. Много съм доволен от срещите с младите хора, които се появяват на такива форуми. Много е хубаво човек да има информация и за това, което носи новия млад дух.

- В този ред на мисли, отбелязвате ли подем на млади музиканти, които все по-често се насочват към джаза?

- След като Румен Тосков, пианистът, който беше част от моето джазтрио, си замина преди две години, реших да не го заменям, а да направя нова група от млади музиканти. Така събрах квинтета Теодосии Спасов оркестър в състав: Мирослав Турийски - клавишни, Александър Леков - бас китара, Начо Господинов - ударни и Ангел Демирев - китара. В Хасково дойдох с Миро и Александър. Това са  млади музиканти, които движат пловдивската джазсцена, преподават в академията и дори вече създават млади кадри в областта на джаза. Тепърва ще се чува за техните ученици.

- Притеснява ли ви конкуренцията на новата вълна млади музиканти, която напира в последните години?

- Нека да има конкуренция. Тя стимулира творците. В музиката може би конкурентната стойност се измерва с интереса от публиката към даден музикант. В музиката не е като в спорта, където конкуренцията е по-силно изразена. В музиката всеки е планета.

- Какво кара един музикант да се репродуктира в годините? Когато си автор и влагаш чувствата, душата, мислите си в нещо, което даваш след това на хората, не се ли захабява в крайна сметка личността?

- Нашата професия е такава, че ние трябва да се раздаваме. Но трабва да умеем и да се реставрираме. Всеки намира сам своя ключ към това. Аз обичам да оставам сам сред природата, да чета, да съм сред приятели. Да спя. Да се разхождам и да размишлявам. Като цяло когато релаксирам, гледам да не съм сред големи общества.

- А сънувате ли музика?

- Сънувам музика, да. Когато си от дете в музиката и тя става част от теб. Тя е на всякъде - във вените ти, в сънищата ти. Когато не съм на сцена мисля за музика, композирам, чета за музика, слушам друга музика. Хубава музика на други автори. По този начин се провокирам. Освен, че откривам тяхната музика, преоткривам себе си по друг начин.

- Какво означава всъщност хубава музика?

- Това е комплексно понятие. Освен да е качествено изпълнена, тя трябва да съдържа в себе си знание, което да предаде на слушателите. Трябва да има провокация в музиката, да изглежда отстрани приказно леко изпълнена, така че да му се прииска и на този, който слуша да го направи. Дори и да не е музикант, да го подтикне, да изпита нужда и той да създаде нещо в своята си област.

- Казват, че вкусът се култивира, в такъв случай трябва ли от много малък човек да слуша джаз, за да започне да харесва джаз?

- Ако говорим за джазмузиката, трябва някой да те посвети в нея. Така, както аз бях посветен от моя приятел и колега Дарин Бъренев през 80-те години на миналия век. Тъкмо бях завършил музикалното училище за народна музика и вече бях първа година студент в Пловдив. Срещата ми с него оказа голямо влияние в развитието ми като музикант. Той ми откри джаза и аз се появих, свирейки негови композиции. Така станах и популярен, като оня, който свири на кавал джаз.

- Трудно ли убедихте публиката, че джаз и кавал не са несъвместими?

- По-голямата част от българската музикална общественост ме хареса, но имаше и доста песимистични изказвания от типа: всяко чудо за три дни! Имаше негативни предупреждения да спра да правя това. Но аз не го направих, защото този експеримент ми доставяше удоволствие. Аз имах шанса да бъда първи. До този момент нито един музикант на народен инструмент не беше свирил джаз. Тогава започнах да се занимавам сериозно и с композиране, да смесвам знанията си от фолклора и новите ми знания от джазовата музика. Така по естествен начин се развивах и музиката ми стана запазена марка. Сега, след повече от 30-години, вече имам последователи.

- Във времето назад давахте ли си сметка , че сте новатор, за това, че ще сте на върха един ден ?

- Аз предчувствах, че ще се случат тези неща, които ми се случиха след време. И не само аз. Например имах един кавал, който беше направен от двама майстори. Жечко Маринов от Стралджа, който изработи инструмента, но по особен начин, защото художникът Янко Ненов от Пловдив пожела кавалът да е с дебели стени, за да може на него да направи дърворезба, която разказва истории. Така в този кавал той разказа истории в символи и предрече в тях, че ще свиря на кавал в Ню Йорк. По това време не си и представях, че един ден въобще ще отида в Ню Йорк, пък камо ли да свиря там. Години по-късно това се случи.

- Ако бихте могъл да повторите експеримента, но с друг инструмент, кой бихте избрал вместо кавала?

- Много харесвам тромпета като звук. Харесвам го и как свири народна музика.

- Имате ли ваша композиция, която не бихте изсвирил пред публика?

- Почти всичко, което сам го измислил, съм го изпълнявал. Аз споделям всичко с моята публика.

- Тази откритост не е ли прекалено оголване пред често непознати хора?

- Точно в това смятам, че е силата. Колкото си по-открит и нямаш комплекси, толкова си по-голям. Ако си твърде много пресметлив и играч на дребно, рискуваш да бъдеш бързо забравен от публиката. Хората, които обичат музиката, харесват оригиналните музиканти и като характери. Нямам намерение да се променям. Но за съжаление имам и примери около себе си за музиканти, които заради комплекси загубват от блясъка си, и любовта на хората.

- Има ли малки и големи сцени в кариерата на един музикант ?

 - За мен голямата сцена не се изразява с многобройната публика или качествено построената зала, или организирането на събитието. Голямата сцена са онези мигове, в които изпитваш връзката с божественото. Това осенение, полета на вдъхновението, при който се чувстваш на крилата на музиката - това са големите сцени. Голямата сцена може да бъде и дори най-обикновената трапеза, край която седиш с най-обикновени хора, и те жадно слушат твоята музика.

- Защо все още джазът се сочи като елитарна музика, след като е свобода, разнообразие, феерия от звуци?

- Това е музика извън конфекцията, извън масовата употреба и точно трябва някой да те посвети в нея. Тя е музика за онези мечтатели и свободни духом хора, които имат отношение. По-голямата част от хората нямат достатъчно музикална култура. Освен това, джазът е интелектуално ангажираща музика. Трябва да я слушаш със сърце, душа и със знание.

- Кой е следващият ви голям проект?

- В деня на музиката, на 1 октомври. Тогава ще представя най-новия си проект в столичен клуб с изключителните музиканти: Боян Z, както е известен, на пиано, Мартин Джаконовски - бас и барабанистът Костас Анастасиадис. Събрахме се в рамките на проекта „Хемус колектив“. Идеята ми беше да свирим заедно музиканти родени на Балканите, но известни, освен в собствената си държава, и извън нея. Боян, който е от Сърбия, е учил в Париж, Мартин от Македония пък в Кьолн. Костас е от Гърция и е завършил музикалния институт в Холивуд "Калиф". Всички участваме с авторски парчета и за първи път ще ги направим на българска сцена.

интервю на М. Манолова

т. Спасов на 16-тото издание на "Хасково джаз"

... и с Александър Леков и Мирослав Турийски

...но преди аплаузите има дълги часове на подготовка. На сцената на хасковския теътр, преди изпълнението на 28-ми септември

В музиката всеки е планета...