Дълго време се е смятало, че келтите са един от най-древните народи на света. Такъв народ обаче никога не е имало. За разлика от келтската култура - тя е оставила следи в цяла Европа.
През 19-ти век светът е обзет от "келтомания" - тогава всички са били убедени, че келтите са един от най-древните народи на света. Тази теория е и днес широко разпространена, макар да липсват доказателства за съществуването на "келтски народ", властвал някога в Европа. Този изкривен образ е по-скоро плод на нечии "националистически мечти", твърди историчката от Лайпциг Забине Рикхоф. Ако учените не бяха причислили ирландците, шотландците и уелсците към "келтската езикова група", то надали на тях щеше да им хрумне да се обозначат като келти, допълва тя.
Каква е истината за келтите?
Забине Рикхоф е специалист по антична история. Тя е автор на множество научни статии и книги, посветени на келтската култура, а наскоро Музеят на изкуствата в Щутгарт я покани да напише предговора на каталога към най-новата му изложба, озаглавена "Светът на келтите"*. В него Рикхоф пише: "Днес феновете на келтите, почитателите на Ирландия, както и всички езотерици трябва да се примирят с трезвия прочит на историята: средновековните ирландски легенди нямат нищо общо с континенталните келтски традиции, нито пък съвременният ирландски фолклор има нещо общо с предхристиянските езически ритуали". Казано накратко: келтски народ никога не е имало. Безсмъртни са обаче някои от митовете, свързани с келтите. Така например каменните кръгове на Стоунхендж се смятат и до днес за келтско светилище, въпреки че векове преди началото на келтската култура местността вече е била запустяла.
С названието "келти" днес историците и археолозите обозначават племената и народите, говорещи келтски езици. Става дума за лингвистична група от индоевропейското езиково семейство, която с течение на времето се е разделила на два типа съвременни келтски езици - "пе-келтски" (британски), който се говори в Уелс, Корноул и Бретан, и "кю-келтски", който е разпространен в Ирландия, Шотландия и на остров Ман.
В полза на теорията, която отрича съществуването на единен келтски народ, говори и фактът, че представителите на келтската езикова група никога не са имали собствена държава. Затова пък културата им е оставила следи в цяла Европа. Изложбата "Светът на келтите" в Щутгарт показва над 1 300 експоната, събрани от музеи от всички краища на Европа - украшения, прибори, инструменти, датиращи от различни епохи на келтската култура. Известно е, че тя достига своя разцвет през 5 век преди Христа - имено при прехода към т. нар. "латенска култура" (този период носи името на швейцарския град Ла Тен, където са намерени характерни за латенската култура паметници). През Античността обаче немалко автори са твърдели в своите писания, че келтите са били варварски създания, заради което и до ден-днешен тяхното изкуство бива подценявано.
Извисени, смели, безстрашни
На територията на днешен Манхинг, Бавария, през 120-та година пр. Хр. са живели около 10 000 представители на келтската култура. Две хилядолетия по-късно в развалините около Манхинг археолози откриват пинсети, бръсначи, хирургически инструменти, джобни огледала и грим - все неща, които не бихме свързали непременно с варварите. Тези експонати са само една малка част от изложбата в Щутгарт.
А ето и някои любопитни факти за келтите: Названието "келти" произлиза от гръцката дума "келтой", което в превод означава "смел", "извисен". Римляните пък ги наричали "гали". Твърди се, че келтите са основатели на градовете Париж и Анкара, както и че Хелоуин произлиза от празника Самхайн, който, според келтския календар, е отбелязвал началото на зимата. Келтите били безстрашни хора, страхували се единствено от това, че небето би могло да се стовари върху главите им. Те наричали своите духовни водачи "друиди". Друидите играели съществена роля в живота на всяко племе. Те били и съдии, и медици, и гадатели, и философи.
