Кака Сание-Венета Димитрова е позната водеща на турски и български сватби

Все повече турски граждани идват да се женят в България. Идват гурбетчии от Западна Европа, но и граждани на република Турция, които си избират младеж или девойка от България. Дори ако подпишат в страната си, искат ритуал и тук, макар той да няма юридическа стойност. А самата веселба-задължително в България. За тенденцията ни разказа Венета Минчева Димитрова известна в Хасково като Кака Сание. Тя е позната на хасковлии като една от най-добирте сервитьорки в града, работила 22 години в бившите ресторанти „Златно пиле” и „Република”. От 10 години се занимава и с водене на сватби. Може би е единствената в Хасково и със сигурност една от много малкото в региона, която може свободно да води сватби на двата езика-български и турски. За ритуалите при двата етноса, разликите в тях и предпочитането на България, разговаряме с нея на чаша чай.

-Ставали сме свидетели на доста гурбетчии, които се женят в България, но причината е, че са родом от тук. Какво му е особеното?

Не само такива, които са родом от тук. Може да са родени в Турция, десетилетия да живеят в Германия, но идват за момиче в България. Не припарват на юг от Капъкуле. Идват и такива които си живеят в Турция, но имат роднини тук. Взимат си наша девойка. Но правят сватбите в България или поне в двете държави, а обичайно се прави там откъдето е момчето. Мъжката рода е водещата при турците.

-България ли им харесва повече или българките?

Българките. По хубави са нашите момичета. И по-модерни. Те модернизират сватбите. Имат много приятелки българки, ходили са на български сватби и искат да са като тях. Например по-рано такова нещо с хвърляне на букета нямаше. Сега масово се практикува, както и много други ритуали. Всъщност обичаите при двата народа много си приличат.

-А жартиера?

Ооо, не! Това никога няма да се наложи. Традициите не са толкова свободни. Всъщност и това е проблема. Турските сватби си остават доста старомодни и на младите все повече не им харесва.

-Какво значи старомодна сватба? Че тя навсякъде е една и съща-ритуал, после ресторант.

В това е работата. Сватбеното тържество трябва да е забава, шоу, да е специално, да е най-веселия и щастлив ден в живота на младите. Пък то става като един мохабет. Турските сватби минават като анимационен филм-ядеш, танцуваш, пиеш и пак всичко отначало. Те например нямат водещи, които да дирижират ритуала и да изкарват на преден план най-важните хора. Това са младоженците и техните родители. В разгара на една турска сватба, тези хора остават на заден план.

-Как така нямат водещи? Че те знаят ли какво да правят? Може да те заболи глава от всички обичаи...

Обичаите се пренебрегват, дори пряко волята на двойката. Но никой не им казва, че има водещи на турски език. С такава функция се кичат оркестрите, които задължително се канят. Те заявяват, че те са водещите и други не им трябват. И почва тотален хаос. За оркестъра не е важно младоженците да са във фокуса, всъщност по-важни са им останалите хора. Те поръчват песни, а за всяка песен се плаща. Парсата е водеща. Ритуала само губи време и изяжда парсата. Затова, колкото повече кючеци-толкова по-добре. И вместо водене, почват едни нескончаеми поздрави-тоя поздравява оня, тоя дарява толкова, а сега кичене и пак музика. Като анимационен филм. Без грам разнообразие и оная умилителност, която трябва да носи сватбата. Нормалния човек не се жени всеки ден, а мнозина правят това веднъж в живота си. За родителите е хем щастие, хем тъга. Тези дълбоки чувства се пренебрегват в името на кючека и парсата.

-В Хасково има много водещи. Те водят на български, но това не трябва да притеснява турците в България. Нали?

Нека ви кажа нещо. Първо-оркестрите не искат водещи-това им отнема от времето за музика и парса. Второ, на турска сватба в 99 % се говори на турски. Когато водя сватби винаги се интересувам дали има поканени българи и заради тях обяснявам какво става и на български. Ако се води само на български-никой не слуша водещата. Турската сватба е...да го кажем така, може би най-големия изблик на национализъм. В добрия смисъл на думата, но е факт. Само на турска сватба можеш да чуеш изявления от рода на „Аз обичам Турция”, но в интерес на истината тези изявления се провокират от оркестрите, които почти до един са от кърджалийско. Там национализма е голям. Иначе нашите турци си обичат България.

-Какво прави един гост на една сватба тогава?

Яде, пие и играе кючек.

-Ако не играе кючек?

Яде, пие и така по няколко пъти.

-Хм. Това предполага понякога проблеми. На вашите сватби има по 300-400 души.

Точно в целта. Най-малката турска сватба е 150, което си е една голяма българска сватба. Тук се канят родата до 9-то коляно и се стига и до 500 души, дори и да става дума за скромни родове. Понякога обаче има родове, които са във вражда. Не един и два пъти избухват свади.

-Някой ще орезили най-ценният ден на други, заради своя си вражда?

Роднините обикновено имат организация и се справят някак си нещата. Но вниманието на хората трябва да е отвлечено към по щастливи мисли и тогава няма да им хрумва да правят глупости. Затова е необходимо водеща и ритуали, които разделят сватбата от един обикновен банкет. И точно за това, тукашните девойки категорично искат това. Става и по-весело. Но старите традиции са още силни.

-Вярно ли е, че турска сватба без супа не е сватба.

Вярно е, ако на сватбата има повече възрастни хора. Те са по-старомодни.

-Какво представлява къната и защо е толкова важна.

Каната е предсватбен ритуал при който се боядисват дланите на булката в червено. Означава че е честна.

-Много се извинявам, но сама казахте, че българските турци са модерни хора, а модерността като че ли не толерира поведение, водещо до „честност” на 26 години например. Когато девойката да речем завърши университет.

Държи се. Това е изискване на етноса. Но сте прав. Тук в България, хората са много по толерантни. И все пак на благоприличното  поведение се държи.

-Разваляла ли се е сватба, ако булката не е девствена?

Имах такъв случай. Поканите бяха вече разпратени, ресторанта ангажиран и платен. Момичето е казало на момчето това което той е искал да чуе. После преди сватбата те все пак са се познали като мъж и жена. Никой не можа да го разубеди-развали годежа.

-Това е.....брутално. Все едно слушам за друг век.

Не съдете хората. Всяко общество си има изисквания и макар турците да са толерантни хора, искат поне да видят, че се прави нещо в тази посока.

-Толерантни ли са турците? При смесени бракове.

Повече от българите. Със сигурност. Турско семейство приема българка с отворени обятия. Българин-също. Ако мъжът е българин-той избира имената.

-А религията в която да бъдат възпитавани децата? Езикът, на който да се говори вкъщи?

Също. Това обаче не означава, че в обратния случай децата ще са мюсюлмани или ще говорят на турски. Всъщност родителите решават това. Просто мъжката страна се счита за водеща

-Българите не са ли толерантни?

Много по-резервирани. Всъщност и при двата етноса го има-ако дават момиче в чужда къща, семейството на момичето са много против. Но турските семейства като че ли се примиряват доста по-бързо.

-Има ли завряни зетове при вас?

Ох, това е болна тема. Много трудно се приема. Счита се че като имаш син, в къщата ти идва другия човек, не момчето ти да отиде в чужда къща.

-Да се върнем на сватбите. Споменете някои по-характерни сватбени ритуали

Почти същите са както при българската сватба, но ако има водещ, който да ги прилага. Танците са същите, хората ни са почти еднакви. Един много мил ритуал е, когато при влизането в ресторанта, брачната двойка минава през тунел образуван от вдигнатите ръце на всички моми и ергени. Друг характерен ритуал е така нареченото кичене с пари, но и със злато. Въпрос на чест е родата да дарят злато, това много се почита сред турците. Чеизът е също задължителен ритуал, само че това не става в ресторанта, а на къната. Особеното при турските сватби е, че се обявява публично кой е дал най-голям подарък, някъде дори обявяват кой колко е дал. Но е различно на всяка сватба. Зависи от това какво младоженката е видяла на други сватби. Всъщност именно на жените се разчита да модернизират сватбите. Те са главно хората, които настояват да има водене, да има ритуали и какви точно ритуали. Нещата се бяха разкрепостили много по едно време, но тази традиция на идването на хора от Турция да се женят тук, върна времето назад. Примерно къната бе почти напълно забравена. Сега пак се върна.

-И последно, на коя сватба е по-лесно воденето-българската или турската?

Няма по-лесно и по-трудно. На всяка сватба е приятно и трогателно да поведеш по съвместният им път двама млади и красиви хора. Родителите по същия начин обичат децата си, хората се радват по същия начин. Точно на сватбите, усещаме че любовта е още жива. Знаете ли, на някои места при нас все още има договаряне на браковете от страна на родителите. Това не е непременно лошо нещо, но съвместният им живот много зависи от това как ще тръгне. А сватбата е началото на началата. Колкото по-добре стане, толкова човек се чувства по на мястото си.

Г.Христов