Откритите миналия вторник животински кости край хасковското село Гълъбец станаха причина за пореден път да се убедим в хаотичността и безсилието на държавата.

Около 400 кила кокали от едър рогат добитък си стоят на поляната втора седмица, докато институциите се препират кой трябва да ги откара в екарисажа.

Сюжетът на поредната мила родна картинка:

На 12 септември РИОСВ издава предписание до община Хасково (предписанието е на основание на закона за управление на отпадъците), като собственик на земята, да разчисти терена. Друго писмо е изпратено да местната агенция по храните - да дезинфекцира мястото след разчистването. Трето – до областната дирекция на МВР – да открие кой изхвърля отпадъците, които сеят зарази.

От общината първо заявиха, че не са получили писмото. Не е чудо невиждано по нашите географски ширини - изпратено, но неполучено писмо.

После пък от отдел „Екология” коментираха, че общината няма никакви задължения по този проблем. Законът за управление на отпадъците третирал твърдите битови и строителните отпадъци, а тук ставало дума за животински остатъци. Сиреч, цялата процедура трябвало да се осъществи според предписанията в закона за ветеринарно медицинската дейност. Там отговорността да разчисти поляната е на Агенцията по храните.

От агенцията по храните в Хасково пък твърдят, че въпросният закон им вменява единствено задължението да контролират законните кланици и да санкционират неизрядните, а тук става дума за неизвестен касапин.

Излиза, че кокалите край Гълъбец ще си стоят там, докато дойдат извънземните да ги разчистят. Или пък настъпи краят на света (не остана – 21 декември е след три месеца) и това да реши кардинално проблема.

Човек стига до извода, че нашата държава сякаш е правена в час по трудово обучение, при това този час е бил в петък следобед и учениците са били разсеяни.

Демократичните общества са структурирани по същия начин – дадена е самостоятелност на общините, отделена е отговорността на държавата. Защо при тях нещата стават, а при нас не?

Преди години, когато царят беше премиер, в един от редките случаи, когато отговаряше на въпрос, Симеон Сакскобургготски каза: „Сменете си чипа”. (Всъщност това не беше отговор, а съвет, но да не се заяждаме). Тогава повечето българи се обидихме – „Тоя ли пък ще ни казва...”.

В една монархия царят винаги е прав. В държавите с републиканско управление обаче царят е прав единствено тогава, когато наистина е прав. И случаят май е точно такъв, колкото и обидно да е.

Очевидно държавата има системен проблем. Пригодихме криво ляво законите към европейските, но се оказа, че там те действат, а при нас – не. Направихме прозрачни търговете за обществени поръчки, но какво от това? Пак си печелят правилните хора. И пак се знае предварително кой е печелившият. Направихме задължителни конкурси за началнически постове, пак задължително прозрачни, но какво от това? Пак същото – човекът за мястото се знае предварително. И какво като е прозрачно. И преди си беше прозрачно - за тези, които знаят. Направихме закон за конфликт на интереси, но какво от това? В Хасково например в конфликт на интереси беше уличен самият шеф на комисията за конфликт на интереси в ОбС. И какво от това? Нещо да се промени?

В държава, издялана в час по трудово, нещата могат само да се влошават.

Проблемът е системен, както биха казали програмистите.

По времето на тоталитаризма имаше виц: „Колко милиционери са необходими да се смени една електрическа крушка? Отговор: шестима. Един се качва на масата и хваща крушката, четирима вдигат масата и я въртят, за да се отвие крушката. Шестият стои до ключа и пази да не дойде токът”.

Знам, че вицът е стар и известен. Но вчера го разказах на един полицай за проба. Не го знаеше.

Тоталитаризмът обаче е минало. Днес живеем във времето на информационните технологии, животът се развива. Ето как: „Колко програмисти са необходими да се смени една електрическа крушка? Отговор: николко. Проблемът е хардуерен”.

Та ето как се развива нашата мила държава. Преди – един работи, трима гледат. Днес: и четиримата се чешат по главите и се карат кой от тях да е работещият.

Но да се върнем на кокалите край Гълъбец. Преди година имаше подобен проблем в квартал „Каменни”. Тогава пак се караха кой да изхвърли намерените там кости. Изчисти ги агенцията по храните, тя изтегли късата клечка, както се казва. През 2008-а пък бе открито животинско сметище в местността „Свети дух” край Хасково. Отново същия спор. Тогава пък ги разчисти общината.

Ту едните, ту другите. Както дойде. След продължителен спор, разбира се. И игра на „тука има, тука няма”.

Ако тръгнем да търсим първопричините за днешното насипно състояние на държавата, ще трябва да се обърнем към философията. Ето един диалог между гръцките мислители Деметрий и Тасо. Боя се, че е малко неясно, но то ако беше съвсем ясно, нямаше да е философия.

ДЕМЕТРИЙ: Ако Атлас поддържа на плещите си целия свят, то кой поддържа Атлас?

ТАСО: Атлас е стъпил на гърба на една костенурка.

ДЕМЕТРИЙ: А тя на какво е стъпила?

ТАСО: На друга костенурка.

ДЕМЕТРИЙ: А другата костенурка на какво е стъпила?

ТАСО: Драги ми Деметрий, надолу са все костенурки.

Тодор Кръшков