Първата ми аудио-визуална среща с Red Hot Chili Peppers (RHCP) (Ред Хот Чили Пепърс), беше в началото на 1989, когато гледах македонското (тогава югославско) ТВ- предаване "Ква-Ква Топ". Там премиерно беше излъчен клип (гепен от MTV) на парчето "Higher Ground". Най-идиотският, според мен, кавър на Стиви Уондър, правен някога:)

До този момент "чушките" циркулираха безславно в почти пълна ъндърграунд орбита почти шест години, независимо от трите си албума в средата на 80-те.

Две години по-късно (есента на 1991) RHCP вече бяха тотални любимци на MTV, а след премиерата на видеото към парчето "Give It Away", то моментално стана хит на деня и се въртеше в началото на всеки кръгъл час. Това беше и големият прелом в кариерата на една от най-силните групи на нашето съвремие. Всъщност, това беше ИНТРОТО на прелома, защото той настъпи няколко месеца по-късно с излизането на баладата "Under The Bridge".

Тези полуакустични баладки тогава бяха много на мода. Цепеха ги Extreme, Guns N’Roses, Mr.Big (Мистър Биг)и кой ли не. Истината е, че RHCP извадиха голям, но напълно заслужен късмет, защото MTV беше в пиковата си фаза на световна доминация, а гръндж вълната мачкаше в най-истеричното си време.

После чудовищно талантливата и различна музика на "лютите чушки" ги вкара в световния Топ 10, където са си и към днешна дата. Да ги видим на живо в България е животен шанс, и ето, той вече е абсолютен факт.

Колкото и да е "напълно разпродаден" концертът на Red Hot Chili Peppers, появата им в "Арена Армеец" вместо на стадион, е леко обидна за класата на тази мегагрупа, одобрена неофициално с червен печат с надпис "култ" от няколко поколения. Никога не бях виждал пред концертна зала толкова много хора с табели "Търся билети". А при положение, че "Арена"-та се пръсна от народ, лично аз продължавам да не доумявам защо този лайв беше махнат от "Герена".

Точно в 20 часа, суперкротко на сцената се качиха съпортващите музиканти. As Able As Kane (AAAK) са пораснали деца от рейв поколението, мязащи стилово най-вече на Front 242, с кратка и доста спорна кариера в самия край на 80-те. Те решили да се пробват преди година и нещо с един двоен "кълекшън" албум и си казали "що пък да не си направим кефа като в доброто старо време, да посвирим, а и да изкараме някой лев (евро)". И така - като на шега, след 20 години пълно отсъствие забили някак си на участия в Германия и Белгия. После набързо направили и нов запис, пуснали го - като пичове, свободно да се тегли от интернет и ... ето ги в София, като съпорт на самите RHCP. Иначе са от Манчестър, ама нас това вече не ни касае, защото нали сме от Фулъм сега:)

АААК обаче бяха на ръба на ужасни и 99% напълно излишни в първата вечер на месец септември в София. Те всъщност не свирят музика, а произвеждат шум. Да не говорим, че звукът им беше толкова премодулиран във високите честоти, че направо болезнено стържеше в ушите. Едва ги изтраях 40 минути. 2-3 000 души от фронт стейджа ги изпратиха с аплодисменти, колкото да не е без хич и толкова. Много бяха зле! Явно тези 20 години НЕсвирене, са си казали думата...

В 21 часа и 22 минути "чушкопекът" стартира официално и на българска земя! Още първият удар на Чад Смит (Chad Smith) по барабаните ме смаза. Звукът беше вълшебен. Мек и изчистен. После се включи и Флий на получелна стойка и си рекох "на тези изобщо, ама изобщо не им трябва китарист"!

Както се знаеше предварително, Джош с китарата паркира на един стол гипсирания си крак и така - скрит зад бретон "вълча порода", изкара цялото шоу. Антъни пък изтрая облечен всичко на всичко 4-5 минути. Kолкото да опука "Monarchy of Roses", уводното парче към актуалния албум "I`m With You", който знаменитите американци презентират на турне - а шоуто им София бе именно в неговите рамки.

После се почна еднаааа...

Зрелищните светлини и специални ефекти просто бледнееха пред два нищо и никакви черни панталона на сцената. Те бяха върху басиста Флий (Michael "Flea" Balzary) и фронтмена Антъни Кийдис (Anthony Kiedis) (с новия си лицев микс между Милко Калайджиев и Адолф Хитлер). На първия му липсваше левият крачол, а на втория – десният. Отдолу се развяваха бели тричетвърти чорапи с по три ивици в горния край. Абсолютно изтрещял фешън култ.

Но да се върнем за малко на китариста Джош (Josh Klinghoffer)– най-спорната фигура в настоящата формация на бандата. Да наследиш гигантска звезда от калибъра на Джон Фрушианте, е луда каскада. Навремето Джон покриваше останалите със сола и страхотни вокали, сега другите покриват Джош. Поне така изглежда. Помагат му, опитват се всячески да го "заявят". Дори камерите не изпускат и най-малката му изява с бек вокал или с пръсти върху струните. Обаче, както написа един приятел във Фейсбук минути след концерта, "Ама, китаристът беше много куц ...!". Преносно и буквално, но не чак толкова. Сякаш и самото ниво на соло китарата беше с няколко идеи по-ниско. RHCP в момента е музикален Олимп и там всичко е изчислено и премерено до микрон. Грамаден професионализъм!

Този концерт отлетя като екшън филм. Има два вида екшън филми. Уж и в двата се гонят с коли, стрелят се и се млатят, но едните се точат бавно и досадно, а другите отлитат за секунди и накрая те е яд, че това удоволствие завършва. Е, екшънът на "лютите чушки" е от втория вид екшън. Много силен концерт в София. Досега не бях чувал публика, която вече напуснала залата на стотици метри, да реве и пищи, както вътре преди биса.

Относно сетлистата, тя очаквано нямаше нищо общо с тази, представена само 24 часа по-рано в Букурещ. RHCP почти никога не изпълняват едни и същи песни в определен ред на концертите си. Буквално са неуловими в това отношение от любителите на статистики. За пълните два часа шоу, музикантите спряха да свирят само веднъж - след парчето "By The Way", преди биса. Иначе между песните "Бълхата" с третата си ръка, наречена бас китара, просто смайваше с техника. Емблематични дълги преходи от парче в парче. Реална наслада! Аз лично ако в някой друг живот се родя бас китарист, искам да мога поне 2-3 % от това, което прави Флий.

Иначе публиката в "Арена Армеец" се отпуши още на четвъртото парче ("Otherside") и не спря да се дере и свирка до края. А в паузата пред биса стана страшно. Наложи се да си запуша ушите в мелето, за да спася поне частично слуха си в близките няколко дни.

Големите отсъстващи от сета на RHCP на софийска земя бяха песните "Dani California", "Scar Tissue" и дори задължителното преди финала за това турне "Ethiopia". Ден преди това в Румъния ги бяха свирили. Може да е заради стадиона, знае ли човек?!

И понеже в края нали е прието да се обобщава, ето го изречението:

Определено най-силният концерт в България за 2012 до момента. Велика група в прекрасна форма.