доц. д-р Иво Топалилов

През този археологически сезон доц. Иво Топалилов разкри разчленението на вътрешното пространство на намерената  преди време църква, в местността Църквището над село Драгойна. Тя е от ранно-християнския период, от края на IV век. Съшествувала е някъде до края на VI- началото на VII век. Изяснено е, че е била разделена на три части – кораби -   голям- централен и два странични, по- малки. Отделени са с колони, за които се предполага, че са били дървени с каменни основи. Общият вид на църквата се интерпретира като трикорабна базилика.  Била е със стенописи.В долната част – бели, имитиращи мрамор. Намерените запазени фрагменти са най- вече от него. Във височина са намери елементи, доказващи използването на няколко нюанса на синьо, зелено, жълто, а с кафяво е било рамкирано изображението. Разкопките изцяло са разкрили олтарното пространство, пред абсидата. Интересен факт е, че не е намерен синтрон – пейка, която ползват свещениците. Но със сигурност е установено леглото на канцела – олтарната преграда. Тя е затваряла централния кораб в най- източната част. Това е било характерно за базиликите от V-VI век.

Подът на църквата е бил тухлен, върху специално поставена подложка по римски образец – пръст и камъни. Тук възниква и още един любопитен за археолозите въпрос – откъде е пръстта. Наоколо няма почва, районът е скалист.Отговорите може да са два – донесена е отнякъде или е принадлежала на по-стара структура. Намерените до сега оброчни плочки дават надежда на доцента, че под църквата може да бъде намерено тракийско светилище. Това би превърнало този обект в изключително интересен, защото на територията на България има  разкрити едва около 30 такива светилища.

Спойката на стените е от бял хоросан със счупени тухли. Градежът – изцяло каменен. Тухлени са били страниците на прозорците и арките.Имало е специален подход по южната страна на склона. Любопитен е фактът, че все още не е намерен входът на църквата. Не е  разкрит на запад – така както е обикновено.  Ясно е, че е имало прозорци, защото са запазени стъклени парчета от тях. Намерени са и елементи на църковна утвар – счупени чаши, скоби за закрепване на иконите и др.

Покривът на църквата е бил двускатен- характерен за ранно-християнската църква. Направен  от голямо дървени греди  и  покрит с прави и извити керемиди. Намерени са голямо количество железни пирони, различни по размер, някои достигащи около 20 см.

Сградата е била напусната около VI-VII век, най-вероятно заради нападенията на славяно-аварите. Обитаващите я не са били изненадани, не са я напуснали внезапно и са взели със себе си това, което са притежавали. Тухлите, покриващи пода, в последствие са били извадени и може да се предположи, че са били пренесени до местността Хасаря и са използване за градежа там.

Църквата е подобна на намиращата се над село Бодрово.

На този обект първи стъпки в археологията и тази година направиха 20 момичета и момчета, студенти по археология  от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Заради високите температури се е наложило обектът да се превърне и в лазарет, но науката изисква жертви и тежките условия на труд ще останат в спомените им като поредното емоционално преживяване.

За пръв път на разкопките се е качил и новият кметски наместник на село Драгойново – Петко Попчев. Доцент Иво Топалилов му е благодарен за подкрепата и проявения интерес. Без помощта на общината и на кметът Ангел Папазов, подчертава той, разкопки не би имало.  А Църквището е място, изключително удобно за археологически и исторически туризъм. Намира се близо до пътя, има естествено място за паркинг. Видимостта е голяма, а гледката от църквата е рядко красива. Ако бъде разкрито Тракийското светилище би било забележително дори само защото има много малко такива на територията на България,а намерената толкова ранна църква доказва доминацията на християнството в околността.

Теди Кирякова