д-р Славчо Близнаков

- Д-р Близнаков, какво ще се случи ако се въведат лимити за кличничните пътеки? Болницата ще връща пациенти ли?

- Не, не мисля. Лимите под една или друга форма винаги е имало за болниците. Сега искат да въведат лимит по диагнози. Мисля, че това се прави преди всичко заради софийските болници. Там са, кажи речи, през две пресечки. Както и за някои области, като Пазарджик например. Градът е сравним с Хасково, населението на областта, също е колкото в хасковския регион. Но бюджетът за Пазарджик е 40 милиона, а за Хасково – 20 млн.

- Защо се получава така?

- Просто в Пазарджик има пет болници. За София да не говорим. Вижте, истината е, че в здравеопазването се наливат много пари. Мнозина реват, че парите са малко, но съвсем не е така. Но разпределението им вече наистина е проблем.

- Хасковската болница например колко получава?

- Болницата не получава. Тя си изработва парите. Всички приходи на МБАЛ се формират от изработените клинични пътеки, тоест – от излекувани пациенти. Средствата, които идват като издръжка на Бърза помощ, хемодиализа, които са отговорност на държавата, са около 50 000 лева месечно. Те са пренебрежимо малко на фона на общите постъпления от клинични пътеки. За миналия месец например те са един милион и 60 хиляди лева.

- Тези приходи ще бъдат ли достатъчни, за да се покрият новите прагове за заплатите на лекари и медицински сестри?

- Според колективния трудов договор, за заплати отиват 55 на сто от приходите на болницата. И в момента, като крайни заплати, ние покриваме новите прагове, но не и като стартови

- А заплатите в хасковската болница сега какви са – ниски, високи или средни?

- Преди дни поисках във всички отделения да направят един сравнителен анализ на заплатите. Сравняват се първото шестмесечие на миналата година, преди да поема болницата, и първото шестмесечие на 2012-а. Заплатите на медицинските сестри са се увеличили средно с по 150 лева, на лекарите – с по 200 – 250 лева. На някои и повече. Но увеличението е според изработеното от съответното отделение.

Това е справедливо, нали? Например в хирургията операциите не спират дори в събота и неделя.

- Казахте, че постъпленията са един милион на месец. Преди колко бяха?

- Това е от миналата година, откакто поех болницата. Преди това от клинични пътеки са били заработвани 500-600-700 хиляди лева месечно. Стигали са милион при епидемии.

- Откъде вадите тогава пари за ремонтите в отделенията? Сега например се довършва Урологията. Правите и отделение по инвазивна кардиология.

- Както казах, 55 процента отиват за заплати. За лекарства средният разход е около 30 на сто от цената на една клинична пътека. С други думи – остават около 15 процента, с които трябва да се платят режийните – ток, вода, телефони, нямате си представа колко много неща. И от остатъка се отделят пари за ремонти. Месечно остават около 50 000 лв. С тях работя.

- Това са много малко пари.

- Малко са. Но за десет месеца се натрупват, стават 500 000 лева, нали?

- Колко струваше на болницата ремонтът на Урологията?

- Около 90 000 лева. Отделението стана чудесно.

- Аз имам спомен за по-сериозни суми при ремонтите на отделенията в болницата.

- Правените преди години ремонти наистина са погълнали големи суми. В Инфекциозно са били похарчени 440 000 лв., за Детско – 250 000 лева. Ортопедията е глътнала 500 000 лв.

- Неврогично отделение също е в окаяно състояние. Него няма ли да ремонтирате?

- Направихме проект за ремонт за 250 000 лв. преди два месеца ме извикаха в министерството и ме накараха да подпиша договор за 60 000 лева.

- Тоест, вие ще трябва да си осигурите останалите пари, така ли? А откъде?

- Ще намаляваме сумата. Ще икономисваме от ремонта, каквото можем.

- За една година наистина направихте много – доведохте столични светила в медицината – доценти, професори, което се оценява от хората. Но болницата има и милиони дългове.

- Има. Това е, което ме буди нощем. Подписали сме споразумение с основните дистрибутори на лекарства, сега плащаме редовно доставките. Но дългът си е дълг и тежи. Само на един доставчик дължим от години 1.8 млн. лв., на друг – 1.2 млн.

- Какъв е изходът?

- Увеличаване на приходите.

- Как? Да се разболяваме повече ли?

- Ще дам пример. Преди бях заместник директор на Окръжна болница в София. Лечебно заведение, съпоставимо с хасковската болница. Там разполагат с 400 легла, тук са 350, там годишно преминаваха 24 000 пациенти, тук – 20 000. Горе-долу, сходни лечебни заведения като ресурс и възможности.

Но Окръжна болница получаваше 2 – 2.5 млн. лв. месечно от клинични пътеки, а в Хасково – 1 милион, и то чак сега.

- Откъде се получава тази разлика? Това е два пъти и половина повече средства.

- Разликата е в цената на клиничните пътеки. Там работят по скъпи клинични пътеки. Средната цена на изработена клинична пътека в София е 1000 лева, в Хасково – 500 лв. Да допълня, че в софийската Окръжна болница по мое време работеха 232-ама лекари, в Хасково те са 115. При почти еднакъв брой пациенти.

С други думи – в София лекарите работят два пъти по-малко и получават два пъти повече. Съответно и болницата получава в пъти повече средства. Затова сме се наели да правим отделение по инвазивна кардиология. Там клиничните пътеки се плащат много скъпо.

Вижте, съвременна медицина не може да се прави с едни слушалки апарат за кръвно. Иска се апаратура, модерни технологии, висококвалифицирани специалисти.

Всичко това ще го има и в Хасково.

Интервю на Тодор Кръшков