Не можахме да опитаме таркалаците на веселите баби от Пелевун, но пък открихме как ги правят в Хасково

След блиц допитване, проведено в тракийската махала от Haskovo.NET, с почти пълна сигурност имаме рецептата за таркалаци. Любезните дами от по-старото поколение бяха единодушни за смигдала, но също така подчертаха, че е напълно възможно в Пелевун да го казват смигаль, защото диалектите се различават дори между две съседни села. Допитахме се до потомците на тракийски българи, защото Пелевун е свързан точно с тяхната история. Оказа се попадение, защото и двете изделия са отколешни тракийски вкусотии.

Смигдал се прави лесно и за минути. Натрошен хляб се запържва с мас. Една от опитните домакини препоръча даже да е на трохи, друга каза, че го нарязва на кубчета, трета пък пържела в масло, с което шашна останалите. Според тях най-важното било маста да е хубава.

Таркалаците са тракийския вариант на това, което из Хасково се продава като гюзлеме. Според моите услужливи кулинарни консултанти все пак домашните таркалаци са много по-добри. Ето как се приготвят те от тракийските домакини в Хасково:

Запрятате ръкави и омесвате тесто като за кори за баница – брашно, топла вода, сол, малко оцет и мазнина. Разделяте го на топки колкото юмрук. Точите топката на кора, намазвате с разтопена мас, сгъвате на три и пак разточвате. Така точите и мажете няколко пъти. Накрая сгъвате на на три, като таркалакът не трябва да е много дебел, 3-4 мм. Пече се на сач, но и на тефлон става. Маста дава специфичен вкус, но който иска, да ползва друга мазнина. Сервира се с усмивка. Консумира се с удоволствие.

Бел. ред. Таркалачета и смигаль бяха непознатите думи, които съдържаше поканата за събор в Пелевун. След няколко читателски коментара, решихме да разберем какво все пак се крие зад тях. Надяваме се да сме допринесли за запазването на кулинарното наследство на нашия мултиетнически край. По ред причини подкрепяме идеята за здравословен начин на живот. Вярваме, че  домашно приготвената храна, дори веднъж седмично, допринася за духовното и физическо здраве. Особено ценни смятаме, че са изпитаните през годините рецепти на нашите баби.

Мира Захариева