Преди време Стефан Данаилов играе Бащата в “Декамерон” (или Кръв и страст по Бокачо). Приятелка си идва от Англия с дъщеря си тийнейджърка и тръгвам да ги водя, да ги захраня с родна култура, направо с текущите и върхове. Народен театър, Сашо Морфов, Декамерон... мисля си, че съм направила добър избор за духовна храна. Бащата ( за тези, които не знаят) псува яко сина си и като цяло цензурните му реплики са вероятно много под 50%. Така, че в един от тези драматични моменти, в които младежът търси одобрението на родителя, а той напопържа, дружката ми не издържа: „Е, ама Стефан Данаилов само псува! Аз си тръгвам, какво е това! Това ли е българската култура?” скача тя насред пълната зала. „Мамо, дръж се прилично”, изсъсква тихо тийнейджърката, „Стига се излага”.

Всичко това, разбира се няма никаква връзка със супер-мега-лятното парче на YoungBByoung. Или има? А, да - нецензурните изрази. Както и да е, всеки да решава за себе си имат ли художествен ефект. Във Vbox-а въпроса е решен - 4521 на 299 (харесвания/нехаресвания). Един от коментарите пояснява, че тези 299 човека са помислили бутона "мри ве" за download.

Ейййй, хем е август, хем ви пускам чисто нов хит, хем всички сме съпричастни към идеята „Обичам да пуша, да пия и да ям” по някакъв начин. И да не са точно тия три неща, все нещо обичаме, ние българите, все пак, нали така.

Знае ли се, един ден на входа на Хасково може да пише „Добре дошли в родния град на Стефонския”. Вижте какво стана с Бокачо. Или я по-добре вижте за какво ви говоря - във видеото.

Мира Захариева