Една от откритите в района на Маджарово шарапани/снимка:личен архив/

Археолози от Пловдив искат да възстановят древния ритуал на траките за правенето на гроздов сок. За свещенодействието, което е на около 3200 години, археологът Божидар Чапъров и съпругата му Валентина търсят подкрепата на местните власти. Засега обаче да им окажат съдействие са готови единствено хората от маджаровско.

Идеята вече е реализирана два пъти през годините. За първи път Чапъров е показал ритуала заедно със своите ученици от археологическия кръжок преди повече от 30 години. Тогава обаче мачкането на гроздата е било инсценирано с подръчни средства. През 2011-а година край първомайското село Буково семейството прави новата възстановка, която минава с голям успех сред местните хора и желаещите да се посветят в ритуала. Идеята на археолозите да покажат това и в Източните Родопи тръгва след като откриват в местност край Маджарово три шарапани.

„Търсим подкрепа, за да направим и тук нещо, с което да се раздвижи региона.“, казва Валентина. Двамата със съпруга й Божидар работят в околностите на Маджарово от 1982 година. Те са траколози и едни от най-упоритите изследователи у нас на скалните ниши и гробници, които в Маджаровско са в изобилие. Това ги довежда първоначално в този район. Маджаровският край обаче ги примамва завинаги и вече 20 години семейството се връща при всяка възможност -и за работа и за почивка край пенливата река Арда. 

"Сигурно в някой друг живот сме били родени тук.“, анализират Чапърови. Задето са били посрещани винаги с топлота от маджаровци, сега и археолозите искат да направят нещо за тях и да им помогнат хем за рекламата на района, хем пък да покажат на колкото се може повече хора как се е прави вино по тракийски.

През времето на изследователския си труд до сега Чапърови са открили около 100 шарапани на територията на България. Най-много от тях - 27 са намерени южно от първомайско. В Маджарово находката е от три шарапани. Особеното е, че едната от тях е открита на най-високото място досега - на 700 м. надморска височина. Идеята на археологическият екип е каменното корито за вино да бъде преместено на по-ниско място, за да стане достъпно за повече хора. След като тази стъпка стане факт Чапърови са готови да реализират и възстановката. Важното е обаче тайнството за правене на вино да бъде изпълнено по време на Дионисиевите празници, което ще рече на една от трите дати - 21 март, 21 юни или 21 септември.

Според ритуала, който те искат да възкресят, гроздето се изсипва в каменната шарапана, която преди това е почистена добре с вода и преметена с върбови клони. Ритуалът ръководи тракийски владетел-жрец с покровителство на бог Дионис. Край шарапаната са още химнотворецът Орфей, Арес, Артемида, богочовекът Евмолп и поклоници. Върховният жрец, който е с червена роба, благославя мъзгата в шарапаната. После в нея нагазват девици, облечени в бяло. Мачкайки с босите си крака гроздовите салкъми, момичетата изцеждат до последно сладкият им сок, който пък потича от чучур, издълбан в края на камъка. В древността гроздовият сок се е събирал в мехове и бил отнасян в пещери на хладно докато стане вино, разказва Божидар Чапаров. Когато се мачка гроздето в шарапаната се пускат и билки, за да е по-уханно после виното. Чапърови признават, че са събрали и няколко древни рецепти за това, но не искат да ги афишират, за да се запази мистиката.

Мая Манолова

Семейство Чапърови/вдясно/ с маджаровските им приятели сем. Николови, които ги подкрепят в идеята за възстановка на древния ритуал на траките за получаването на гроздов сок