Шофьор и две медицински сестри се борят и убиват змия в Симитли. Влечугото ги чакало в спешния център в града, било влязло на хлад, пише вестник „Струма“.„Завръщахме се с шофьора Йордан Попов от тежко пътно произшествие с пострадал моторист, разказа завеждащата филиала в Симитли Марийка Савева. - Адреналинът същата вечер ни бе в повече. Преживяхме истински кошмар докато се отървем от опасното влечуго. Змията се бе проснала на хладина в коридора към задния изход на сградата, в близост до санитарния възел.Пръв я забеляза Йордан Попов, който веднага се провикна, че има змия. Тя лежеше неподвижна като мъртва. Бе дълга над 1,5 метра, пепелявосива, на петна, с кръгла зеленикава окраска. Предполагам, че бе пепелянка. При пускането на осветлението змията се раздвижи и докато се усетим, се шмугна към мазето. Докато обмисляхме какво да правим, дали да подадем сигнал в Гражданска защита за помощ, змията отново се появи, но този път се омота под гумите, които съхраняваме до вратата на мазето.В сградата бяхме само тримата - аз, медицинската сестра Людмила Фичева и шофьорът Йордан. Трябваше да се справим сами със ситуацията. Благодарение на колегата, който запази самообладание, кошмарът премина благополучно. Йордан започна да вдига внимателно гумите една по една и когато достигна до последната, видя змията и я затисна с лопатка, която бързо му подадох. За съжаление това подръчно средство не бе достатъчно и аз изтичах до съседното помещение за втора лопатка. Борбата със змията продължи близо 10 минути.
Преживяването е неописуемо с думи, защото рискът да изпуснем влечугото отново бе голям. След като Данчо откъсна главата й, змията продължаваше да се извива и гърчи, сякаш още е жива. Успяхме да я изнесем навън и да я изхвърлим в контейнера за смет. В професионалната ми практика, над 36 години, подобна случка не е имало. Ние сме обучени да запазваме хладнокръвие при оказване на първа помощ. От нас се изискват бързи и адекватни реакции, но срещата със змия на работното място бе кошмар.“