България внася десет пъти повече зеленчуци в момента, отколкото произвежда, заяви президентът Росен Плевнелиев на днешното второ заседание на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура на тема „Национални приоритети в селскостопанската политика на Република България до 2020 година”.
Президентът подчерта, че в зеленчукопроизводството у нас има видим дисбаланс.
"През 2000 г. ние сме имали около 1,3 млн. декара земя, на която са се произвеждали зеленчукови култури, днес имаме три пъти по-малко. През 2011 г. зеленчукопроизводството генерално е с огромен потенциал, но с негативен тренд на развитие", каза той, цитиран от "Фокус".
Плевнелиев каза, че в животновъдството и овощарството също има дисбаланси.
"В областта на овощарството само 50% от площите днес се обработват, което е 50% по-малко площите от 2000 г.", посочи той.
В животновъдството също произвеждаме доста по-малко, отколкото сме имали като резултат в миналото.
"Ако погледнем 2011 г. спрямо 2010 г. броят на козите пада с 4,2%, на свинете с 8,4%, на птиците... Радостно е, че броят на говедата и овцете нараства съответно с между 2 и 6%, но в миналото България е произвеждала десет пъти повече месо", каза още президентът.
Той посочи, че според статистиката, 751 000 лица са заетите в сектор земеделие на пълен и непълен работен ден. Това са почти 390 000 работни единици.
"Много семейства в България зависят от тази индустрия и разчитат на дългосрочно стимулиране, планиране и подкрепа от страна на държавата. От друга страна трендът не е положителен, защото през 2007 г. ние сме имали 20% повече заети в сектора", заяви Плевнелиев.
Все още производителността на труда в земеделието е изключително ниска, тя е четири пъти по-ниска от общата за икономиката, което означава, че по този начин се програмират и ниските доходи в този сектор - около 40% от средните за страната, сочат още данните, изнесени от президента.
"Ако средната заплата за страната е 750 лева, 40% от тази заплата се плаща в земеделието, което е плод и на ниската производителност на труда, но това може да ни мотивира", каза Плевнелиев.
Той посочи, че България може да участва в производството на храни, като е необходимо да се фокусира върху два основни приоритета – екологично насоченото земеделие и насърчаването на развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството.
Президентът изтъкна, че модернизирането на стопанствата и инфраструктурата е също един дисбаланс.
"Голяма част от инвестициите към момента са свързани основно със закупуването на машини, необходими за отглеждане на полските култури, в много по-малка степен инвестициите отиват за нуждите на животновъдството, за производството на плодове или зеленчуци”, мотивира се той.
По думите му приоритет трябва да се даде на младите фермери, на развитието на определени региони и да се работи за по-добро управление на водния ресурс.
Държавният глава посочи, че се очаква се през 2014 г. директните европейски плащания в отрасъла у нас да достигнат 1,4 млрд лв., а през 2016 г. и нататък да се стабилизират на около 1,6 млрд. лв. В периода 2004 г. - 2014 г. ще има четирикратно увеличение на директните плащания в сектора.
По думите му се работи и по други допълнителни възможности за инвестиции в земеделието като има сериозни възможности за публично-частни партньорства със страни като Катар, Кувейт, Русия, Китай. Плевнелиев отбеляза, че към 2014 г. през трите пера - директни плащания, публично-частни партньорства и бюджета на страната може да се достигне сумата от около 2 млрд. лв.
"През 2000 г. ние сме имали около 1,3 млн. декара земя, на която са се произвеждали зеленчукови култури, днес имаме три пъти по-малко. През 2011 г. зеленчукопроизводството генерално е с огромен потенциал, но с негативен тренд на развитие", каза той, цитиран от "Фокус".
Плевнелиев каза, че в животновъдството и овощарството също има дисбаланси.
"В областта на овощарството само 50% от площите днес се обработват, което е 50% по-малко площите от 2000 г.", посочи той.
В животновъдството също произвеждаме доста по-малко, отколкото сме имали като резултат в миналото.
"Ако погледнем 2011 г. спрямо 2010 г. броят на козите пада с 4,2%, на свинете с 8,4%, на птиците... Радостно е, че броят на говедата и овцете нараства съответно с между 2 и 6%, но в миналото България е произвеждала десет пъти повече месо", каза още президентът.
Той посочи, че според статистиката, 751 000 лица са заетите в сектор земеделие на пълен и непълен работен ден. Това са почти 390 000 работни единици.
"Много семейства в България зависят от тази индустрия и разчитат на дългосрочно стимулиране, планиране и подкрепа от страна на държавата. От друга страна трендът не е положителен, защото през 2007 г. ние сме имали 20% повече заети в сектора", заяви Плевнелиев.
Все още производителността на труда в земеделието е изключително ниска, тя е четири пъти по-ниска от общата за икономиката, което означава, че по този начин се програмират и ниските доходи в този сектор - около 40% от средните за страната, сочат още данните, изнесени от президента.
"Ако средната заплата за страната е 750 лева, 40% от тази заплата се плаща в земеделието, което е плод и на ниската производителност на труда, но това може да ни мотивира", каза Плевнелиев.
Той посочи, че България може да участва в производството на храни, като е необходимо да се фокусира върху два основни приоритета – екологично насоченото земеделие и насърчаването на развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството.
Президентът изтъкна, че модернизирането на стопанствата и инфраструктурата е също един дисбаланс.
"Голяма част от инвестициите към момента са свързани основно със закупуването на машини, необходими за отглеждане на полските култури, в много по-малка степен инвестициите отиват за нуждите на животновъдството, за производството на плодове или зеленчуци”, мотивира се той.
По думите му приоритет трябва да се даде на младите фермери, на развитието на определени региони и да се работи за по-добро управление на водния ресурс.
Държавният глава посочи, че се очаква се през 2014 г. директните европейски плащания в отрасъла у нас да достигнат 1,4 млрд лв., а през 2016 г. и нататък да се стабилизират на около 1,6 млрд. лв. В периода 2004 г. - 2014 г. ще има четирикратно увеличение на директните плащания в сектора.
По думите му се работи и по други допълнителни възможности за инвестиции в земеделието като има сериозни възможности за публично-частни партньорства със страни като Катар, Кувейт, Русия, Китай. Плевнелиев отбеляза, че към 2014 г. през трите пера - директни плащания, публично-частни партньорства и бюджета на страната може да се достигне сумата от около 2 млрд. лв.
Източник: dir.bg
