Животът на Живко-пред компютъра, подкрепян от баща си Георги

25-годишен димитровградчанин ще става програмист въпреки, че тежка болест го е осакатила по рождение. Живко Георгиев е приет в Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, специалност Информатика, въпреки, че е глух и движенията му са изцяло некоординирани.

От четвърт век момчето е отглеждано от самотния си баща Георги Иванов Георгиев. През 2006-та умира майка му Стефка, а през същата зловеща година, баща му претърпява инфаркт и получава куп байпаси и стендове. От тогава семейството преживява с две инвалидни пенсии. 

Завесата на покъртителната история бе повдигната от ръководството на Пловдивския университет, които трогнати от желанието на Живко да учи, му позволили дистанционно да се яви на изпит по информатика. Университетът имал право директно да класира младежа, стига да изкара поне 3 на приемните изпити. Не се наложило, Живко постигнал много добри оценки и бил класиран наравно с останалите кандидати. Макар и с осакатен мозък, димитровградчанинът изпреварил десетки здрави и прави кандидат-студенти. 

Историята от бригадирският град е като трагичен холивудски сценарий, с невъзможен хепиенд. 

Живко е роден на 23-ти май 1986-та година. Само месец след най-зловещия ядрен апокалипсис на 20-ти век след Хирошима и Нагасаки, аварията в Чернобил. Докато целокупното българско население се е самоубеждава в незнанието си, че няма никаква опасност, в хасковската болница се ражда недоносено детенце. Седмачето стои в кувьоз 3 седмици, заедно с още много недоносени деца, родени, кой знае защо, точно по това време. Още тогава родителите на Живко забелязват, че характерната бебешка жълтеничка не отшумява седмици наред.

Техен приятел лекар ги съветва да сменят кръвта на детето, за да не го направят инвалид за цял живот. Бащата плахо споделя идеята с наблюдаващия лекар/ Haskovo.net умишлено спестява името и/. Докторът отговаря с характерното „Ти ли знаеш по-добре или аз?“. В тези времена е нямало практика да се оспорват мненията на институциите и родителите не влизат в спорове. 7 месеца по късно, обаче бебето все още не може да изправи главичката си. Започва ходене при реномирани медицински светила. Едно от тях още при първи поглед и без какъвто и да е преглед, дава присъдата-детето е осакатено за цял живот. После и диагноза, потвърдена в последствие - детска церебрална парализа. 

25 години по късно, Живко не чува, придвижва се от стая в стая пълзешком, а липсата на координация дори на устни и очи превръща смеещото му се лице в травмираща гледка, която не се преглъща лесно. Момчето има приятели само по скайп. Когато вижда света отвън, той е само от инвалидната количка и се ограничава обикновено до неговата улица „Захари Зограф“. По далече съшитият му от операции баща не може да го откара. Семейството неколкократно е било отхвърляно за програмата личен асистент. „Не сме отговаряли на изискванията“, свива рамене Георги, без да може смислено да обясни, защо не отговаря на изискванията. Така са му обяснили и на него-не отговаряш и край, какъв ти смисъл. 

Единствената помощ остава от състрадателни съседи и брата на Георги. Макар и да изглежда абсурдно, двама големи мъже преживяват месеца с 350-400 лв от двете пенсии. Преди дори са били още по-малко, но ...Живко заработва пари. 

Детето може и да не чува, но вижда. И чете книги в огромни количества. Ежеминутното общуване с компютъра, знанията усвоявани в училище и самоподготовката със специализирана литература го правят истински компютърен спец. Посредством програми към местното бюро по труда, се хваща няколко пъти на работа и изпълнява програмистки задачи. Колкото и малко пари да заработва, те са ключови във физическото оцеляване на семейството. 

Но не стигат за образование, макар още от малък момчето да лелее мечта да стане програмист. За висше просто нямало пари. Всъщност и средното висяло на косъм, въпреки че по закон то е безплатно в България. 

Живко се обучавал в индивидуална форма на обучение. Но идващите в къщи учители искали допълнително пари. И бащата плащал. В един момент обаче нямало с какво. Затова се оплакал на институции и медии. Започнало разследване, няколко души били уволнени, а искането за пари спряло, в редактиран вариант разказва Георги. Личи че не му се навлиза в подробности, не търси възмездие. Предложили му дори да съди тези, които го изнудвали за пари, но се отказал. Само, че висшето се отложило за цели 5 години. 

През тази година семейството продало селската си къща в Бял извор, събрало пари и дошъл реда на мечтата за висше. Помогнали и от Пловдивския университет, които трогнати от историята на младежа му позволили да кандидатства дистанционно. От ВУЗ-а ще разработят специална дистанционна форма на обучение и ще изпращат на необикновения си студент он лайн всички лекции и необходими помагала. Учебниците са дарение от университета. Семестриалните изпити ще се полагат он-лайн, а при невъзможност, ще бъде осигурено присъствието на преподавател от Пловдив в Димитровград. 

Останалото е от Живко. А той ще постигне мечтата си. Защото вече я е предплатил. Многократно.

Г.Христов

Младежът прекарва пред клавиатурата часове наред

Детската церебрална парализа го е превърнала в инвалид, но не е унищожила мечтата му

След кратка разходка до хола, обратно с пълзене до компютъра