Емил Цеински, иконописец

За иконите му казват, че от тях струи светлина. Сред притежателите им са Силвио Берлускони, папа Йоан Павел II, папа Бенедикт ХVI, архиепископът на Милано кардинал Тетаманци, кардиналът на Кения, кардинал Мартини, видинският владика Дометиан. Кардинал Мартини поръчва на българина икона с Христос, която е на първата страница на Евангелие, издадено от кардинала. Копие на Евангелието има във всяка църква в най-голямата епархия в света - Миланската.

Книгата "Фрагменти на красотата" излиза в Италия през 2006 г. Изследването на Мария Глория Рива представя Рембранд, Тициан, Джото, Роден, Дали и още художници, сред които е българинът Емил Цеински.

Не е странно, ако чувате името на Емил Цеински за първи път. В България не е много споменавано. Живее и твори в Италия. Животът му е пълен с обрати като приказка или поне така – „Като приказка”, кръщава филма си за него известната италианска журналистка Даниела Бонито. Творчеството му отдавна е получило високо признание в САЩ, Русия, Швейцария и в Италия. Там прави изложби в Асизи, в католическия манастир в Милано, в българския културен център в Рим, базиликата "Сан Клементе", където е гробът на св. Кирил. В България се завръща с изложба графики. Тя бе в сградата на парламента в края на април.

Какви неведоми пътища са довели Емил Цеински в Хасково си остава тайна. Частно посещение. За иконите обаче, говорим дълго. На кафе с него е приятно, разговорът е лек и каквато и тема да подхванем, в крайна сметка стигаме до иконите.

Как да разбираме една икона? Напоследък сякаш има повече колекционерски интерес, отколкото да сме наясно как да ценим.

Иконата е предмет на култа. Тя е характерна за нас, източноправославните. Често ме питат истинска ли е тази икона. Истинска е, когато е направена по Ерминия, това е начинът, по който се изписва, технологията. Иконата не е творение на зографа. Не може да се промени брадата на Св. Илия или нещо друго в начина, по който се изобразяват светиите. Материалите са натурални – дърво, пигменти, яйчена темпера, злато. Изписвам иконите си както са изписани Синайските икони ( най-древните известни икони). Иконата не се изменя, тя е самата Библия. Хората, които не могат да четат, да разберат библейския сюжет от зографисаното. Зографите са били предимно монаси, постели са 40 дни преди да започнат. Моят пост е докато изписвам.

Колко време отнема изписването на една икона?
Може да е седмица, може 3 месеца. Молитвата също е важна за иконата, докато се рисува. Зографът трябва да предаде духовна чистота на иконата. Това се постига с молитва. Постът е за пречистване на тялото. Който иска да научи повече, да дойде на училище.

Какво училище, къде?
В Италия, по иконопис, Понтифачо ди Музика Сакра. Единствения офис на Ватикана извън Ватикана, в Милано. Център за религиозна музика е, идват хора от цял свят.

След изложбата в Парламента, нещо за изложбите зад граница?
Моята мисия, така го виждам, е да представям българската култура, българското изкуство. България не се свързва с модерното изкуство. Иконите ни представят пред света, с туй сме известни. С туй сме и различни. Затова иконите трябва да бъдат обяснени. Преди изложбата винаги има пресконференция. Участва един критик и един свещеник, освен иконописеца. С мен са идвали предимно католически свещеници да обяснят иконите за поканените. Аз повече разбрах за нашите икони там, отколкото в България. Идвал е и румънски свещеник – нямаше български, едва от 3 години има. Димитър Лазаров, беше посланик в Италия, на изложбата ми в Асизи каза: „Днес се поставя един мост между културите на България и Италия”. Пя Хорът на Асизи на тази изложба.

Колко често са изложбите ти?
В годината 2 или 3 големи, които изискват сериозна подготовка, и други камерни.

Имаш благословия от папа Йоан Павел II. В нашата преса те представят като световна величина.
Иконописецът не е фолк звезда. Той дори не подписва работите си. На първи план е иконата. Името на ктитора (дарителя) се пише. Моите икони са подписани: „С Божията помощ, за Божията чест и слава”.

След всичко това, как мина изложбата в българския парламент?
Няма да говорим.

След 23 години навън как намираш България сега?
Толкова приказки са казани, нямам какво да кажа.

Тогава за Хасково, за първи път си тук, как го намираш? Би ли дошъл с изложба?
Бих, бих дошъл. За Хасково – да. Намерих един град коренно различен от това, което видях другаде в България. Един зелен град, организиран. Виждам всичко да функционира. Това ми е първото впечатление. Хората са навънка, хората са усмихнати. Бих се върнал. Намерих много добри хора тук.

Интервю на Мира Захариева

Троеручица