„Водното огледало“ отново е извън закона, след като съдът отхвърли иска на Държавата за установяване право на собственост върху спорните 24 декара, които попадат в границите на мегаобекта.По този начин парцелът си остава частен и реално компанията „Устра“ е собственик на водното съоръжение, без да е искала това. Ще припомним, че след две тежки заседания държавната приемателно-предавателна комисия издаде Акт 16 и узакони скандалното „Водното огледало“. Тогава представителят на „Устра“ подписа с особено мнение и предупреди, че „се извършва беззаконие“. Ще припомним, че държавата отказва от години да плати обезщетение за терена на частниците. Преди няколко месеца решиха, че сградите и техниката върху 24-те декара са собственост на „Устра“, но не и земята, след което заведоха съдебното дело.Окръжният съд отхвърля предявения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) иск против „Устра Холдинг“ за установяване право на собственост на имот, от който са образувани три поземлени имота с площи от 4 091 кв. м., 11 875 кв. м. и 8 045 кв. м. Строителното ведомство е осъдено да плати на строителната компания разноски по делото в размер на 10 000 лева.От строителното министерство твърдят, че при преобразуването на строителната компания „Устра“ били образувани 5 нови еднолични дружества с ограничена отговорност, всяко от които, в условията на частно правоприемство, поело част от активите и пасивите на фирмата – майка. Ищецът твърди, че за имот „Бетонов възел", находящ се на брега на Арда в Кърджали бил съставен АДС с № 1636/03.07.1969 г., с който били актувани само сградите, без земята, върху която са изградени, като било отбелязано, че имотът е предоставен за управление на ДСУ- Кърджали. За същия имот, под наименованието „Варобетонов център № 1", от Областна администрация- Хасково, бил съставен АДС № 466/09.10.1997 г., в който не бил отбелязан АДС № 1636/1969 г.Имотът бил включен в капитала на търговско дружество „Устра" , на основание Разпореждане № 71/10.08.1993 г. на Министерски съвет, с което държавна фирма „Устра" се преобразувала в „Устра" ЕАД. Новият едноличен собственик разполагал с капитал в размер на 164 229 хил. лв. към 31.12.1992 г., като в т. 5 на Разпореждането било записано, че новото дружеството поема активите и пасивите на държавната фирма по баланса й към декември 1992 г. Сградите, формиращи „Варобетонов център № 1” били заведени в баланса на дружеството, но терен с площ от 24 дка не бил отбелязан в същия към 31 декември 1992 г.В списъка на дълготрайните материални активи- застроени и заети площи, липсвала площадка на „Варобетонов център № 1”, нямало данни и към 1997 г. посоченият терен да е участвал във формирането на капитала на дружеството, или последният да е бил увеличен с направена апортна вноска с недвижим имот от 24 дка.През периода 1996 - 1997 г. „Устра” ЕАД,  било включено в програма за приватизация чрез инвестиционни бонове, като 58.5 % от капитала на дружеството бил продаден на трите сесии на масовата приватизация. През 1999 г. от Агенцията за приватизация били продадени още 8.3 % от капитала на дружеството, останалите акции били продадени на централизирани публични търгове, проведени от „Българската фондова борса- София" в периода 2002- 2004 г. От анализа на правното състояние на дружеството, изготвен във връзка с приватизационните сделки, било видно, че ползваната от дружеството земя, се води на отчет по баланса му в счетоводна сметка 201. Земята, като част от дълготрайните материални активи, била включена в капитала на дружеството, като стойността на цялата земя на дружеството към 30.09.1995 г., била 16 285 хил. лв.Според строителното министерство, можело да се направи извод, че в "Сгради с производствено предназначение", под номер 5 бил записан „Варобетонов Център № 1". В раздел "Земи" не бил посочен недвижим имот с площ 24 дка, представляващ земята, върху която са изградени сградите на Варобетоновия център. В изготвена Рецензия на правния анализ на „Устра" ЕАД било отбелязано, че дружеството ползва земя на стойност 16 285 лв. по оценка към 30.09.1995 г., но терените не били индивидуализирани, не било посочено правното основание, на което се ползва земята, чия собственост е, от което следвало, че към 1995 г. земята под Варобетоновия център, не била включена в капитала на дружеството и не била заведена в неговия баланс.Твърди се в исковата молба, че през 1997 г. и през следващите, земя с площ от 24 дка, не била заведена в баланса на дружество, стойността й не била отразена в капитала на същото. През 1997 г. и 1999 г. капиталът на ответното дружеството бил в размер на 164.08 хил. лв. и съгласно раздел 9 - "Цена на имота" по балансова стойност на сградите и земята, не била внесена в държавния бюджет.Твърди се, че ответното дружество не е имало годно правно основание, на което да придобие собствеността върху процесния имот. Незаконосъобразно бил издаден и констативен н. акт № 154 по н. д. № 574/2001 г. на нотариус.Искането на ищеца е, да се признае за установено по отношение на ответника, че Държавата е собственик на имота с площ от 24 000 кв.м., находящ се в промишлен район „Горубсо" в Кърджали, като бъде отменен констативният нотариален акт от 2001 година.От заключението на вещото лице не можело да бъде направен категоричен извод за идентичността на процесния имот с този, описан в АДС № 1636/03.07.1969 г., но това не променяло обстоятелството, че в капитала на ответното дружество били включени само сградите на съоръжение „Варобетонов център № 1", не и земята, върху която били изградени. От строителното министерство смятат, че независимо от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, от писмените доказателства, представени по делото и тези от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както и от балансите на дружеството, било видно, че земя с площ от 24 дка не била заведена в баланса на дружество и стойността й не била отразена в капитала на същото. Несъстоятелно било възражението на ответното дружество, че е собственик на процесния имот на основание изтекла придобивна давност в негова полза.Ответникът „Устра Холдинг“ оспорва исковете на държавата и твърди, че той е придобил правото на собственост върху имота, Сочи, че с Разпореждане № 71/10.08.1993 г. на МС на РБ, на основание чл. 17 ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Държавна фирма "Устра" била преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество "Устра" ЕАД с капитал 164 229 000 лв., разпределен в 164 229 броя акции с номинална стойност 1000 лв. всяка. Новоучреденото акционерно дружество поело активите и пасивите на Държавната фирма по баланса й към 31.12.1992 г., без да са предвидени изключения.В периода 1996 - 1997 г., "Устра" ЕАД преминало през процедура по масова приватизация. В изготвяните от Центъра за масова приватизация информационни проспекти при организацията на централизираните публични търгове било указано, че дружеството е собственик на процесния недвижим имот.Ответникът твърди, че е собственик на процесния имот и поради това, че е владяло същия за срок по-дълъг от десет години.След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установил следното: През 1948 г. в  Кърджали била създадена строителна група, която в следващите години претърпяла различни именни трансформации, като през 1975 година се преобразувало в Строително-монтажен комбинат (СМК). С Решение № 78/22.05.1989 г. на Министерски съвет била образувана държавна фирма „Устра", която била правоприемник на част от активите и пасивите на прекратения Строително- монтажен комбинат по баланса му към 30.04.1989 г., съгласно разделителен протокол.Преобразуването на държавна фирма „Устра” в еднолично акционерно дружество било вписано с решение № 2043/08.11.1993 г., постановено по ф. д. № 53/1989 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в регистъра за държавни и общински предприятия и дружества на обществените организации при Кърджалийския окръжен съд и обнародвано в ДВ. Фирмата имала земи и терени на обща стойност 42 000 лв., подробно описани по вид и стойност в Справка- 1 за предоставените земи и терени от ДФ „Устра.” на „Устра” ЕАД по баланс към 31.12.1992 г., приложена към експертизата на вещото лице. Същата установява, че по счетоводни записвания към 31.12.1992 г., процесният имот представляващ „Терен с площ от 24 дка” бил заведен в сметка „Земи” и била посочена 1967 г. за година на въвеждане в експлоатация. Теренът бил записан като „Площадка варобетонов център №1” с обща площ 24 393 кв.м.След като се запознава с обемистата документации за спорния имот,свидетелските показания и заключенията на вещите лица, съдът стига до извода, че ищецът – Държавата, представлявана от МРРБ, не се легитимира като собственик на процесния имот – 24-те декара на брега на „Водното огледало“, а с акта на преобразуването на държавната фирма „Устра“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество, същият бил предоставен в собственост на новосъздаденото дружество с държавно имущество - „Устра” ЕАД. Ответното дружество е придобило правото на собственост върху включения в баланса му имот и го ползва на правно основание.Спорът вероятно ще се пренесе в Апелативния съд в Пловдив до две седмици, но за отбелязване е, че Окръжният съд в Кърджали се позовава за решението си и на практики на Върховния касационен съд.„ВКС е дефинирал предпоставките за преминаване правото на собственост от държавата в преобразуваните държавни дружества на дълготрайни материални активи, между които и недвижими имоти. Прието е, че за първи път преминаването на правото на собственост от държавата в едноличните дружества с държавно имущество е регламентирано с ПМС № 201/1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, съгласно което правото на собственост върху недвижимите имоти, предоставени за стопанисване и управление, принадлежало до този момент на държавата, преминава в собственост на преобразуваните ЕТД с държавно имущество към момента на преобразуването на тези предприятия в еднолични търговски дружества“, сочи в мотивите си Кърджалийският Окръжен съд.Близо 3 години продължи сагата за приемането на Акт 16 „Водното огледало“ в Кърджали е годно за ползване, постанови през март на работна среща Държавната приемателна комисия, подписвайки акт 16 на хидротехническото съоръжение. Два от подписите под документа са с "особено мнение", заяви заместник-кметът на община Кърджали инж. Васил Бобеков.Повече от две години и половина продължи сагата по приемането на т. нар. „Водно огледало“, чието наименование по проект е "Укрепване на бреговете на река Арда".Наскоро правителството прехвърли обекта за стопанисване на Община Кърджали. Кметът Хасан Азис протестира с твърдението, че стопанисването трябва да се извършва от държавата, в случая НЕК. Въпреки това, кметът се зае да назначи екипи за стопанисването, както и въвеждането на обезопасителни мерки.