Арх. Барабонкова презентира за първи път в Хасково Пасивна къща |
Минимални сметки за ток плащат собствениците на модерните напоследък по света Пасивни къщи. Инвестицията за изграждането на подобни здания се възвръща многократно заради сведения почти до нула разход на енергия, с който се поддържа комфорта в тези домове.
Оскъпяването на Пасивните къщи у нас е с около 5% повече от надценката за т.н. зелена сграда, която плащат в Германия. За градежа на подобно здание родните мераклии трябва да се бръкнат средно с 10 % над сумата, която би им коствало вдигането на обикновенна къща. В Германия този процент варира между 5 и 8 на 100. Данните изнесе архитектурното светило в областта на модерните градежи Гергана Барабонкова. По покана на РИОСВ-Хасково преподавателката от архитектурния колеж в Бостън презентира новите технологии и схемите за изграждането на топлоефективните домове. Българката, която от години живее в Америка, е със собствено архитектурно студио от година и половина и през това време хвърля сили основно в работата по изграждането на Пасивни къщи. Тя е и сред основателите на "Пасивна къща- България".
По думите й сред най-важните части за строителството на тези сгради е още при проектирането те да бъдат оформени без термомостове, което ще рече да нямат прекъсване в изолацията или пък така популярните в България тераси, например. Друг от важните компоненти на Пасивната къща е в нея да бъде проектирана механична вентилация, която да оползотворява топлинната енергия. Сред най-скъпите компоненти на модерните къщи са прозорците, които трябва да са за нашите ширини поне с троен стъклопакет, обясни арх. Барабонкова. Като пример специалистът посочи, че при температура от -14 навън, и вътре в стаята около 20 градуса, от вътрешната страна до прозореца на обикновенна сграда с по-нисък клас прозорци температурата е около 15 градуса, при пасивната къща с троен стъклопакет тя е 18 градуса.
Според изчисленията първоначалното оскъпяване при използването на технологията за построяването на Пасивна къща в Германия е 4 600 евро за вентилационната система с тръбите, и още около 110 евро на квадратен метър за прозорци. От цялата първоначална инвестиция обаче специалистите вадят приблизително 1900 евро, които се спестява за отоплителна система, ненужна в Пасивните къщи. Цените са сходни и в България, уточни архитект Барабонкова. Като плюс при изграждането на "зелените" сгради тя посочи, че собствениците им стават независими от поскъпването на електроенергията. За сравнение ако в сграда от стар тип за отопление се използват около 200-300 киловатчаса на кв.м. за година, то за нискоенергийна сграда са необходими годишно 30-40 киловатчаса на кв.м., а за Пасивната къща едва 15 киловат часа на кв.м. годишно. Освен това тези здания са с минимум 50 години гаранция, която идва на базата на гаранциите давани от производителите на изолации и вентилационни системи.
Първата Пасивна къща в света е построена през 1990 год. в Германия. Според статистиката "зелените" къщи на четирите континента вече надхвърлят 30 000. Най-много те са в Германия и Австрия. През последните години осезаемо нараства броят им и в Америка и Италия. По пасивния стандарт на строителство, който е приложим за всякакъв вид конструкция - от дървена до зидария от лек бетон, освен жилищни сгради вече има изградени и офис здания. Най-голямата пасивна офис сграда в света е на площ от 5 000 кв.м. и е в германския град Енергон. Последният връх при използването на технологията е изграждането на плувен комплекс по пасивния метод в Бамберг, Германия.
Мая Манолова
пасивните сгради стопяват надцентките за изграждането им заради енергийната си ефективност |
Компонентите на Пасивна къща |