Арх. Барабонкова презентира за първи път в Хасково Пасивна къща

Минимални сметки за ток плащат собствениците на модерните напоследък по света Пасивни къщи. Инвестицията за изграждането на подобни здания се възвръща многократно заради сведения почти до нула разход на енергия, с който  се поддържа комфорта в тези домове.

Оскъпяването на Пасивните къщи у нас е с около 5% повече от надценката за т.н. зелена сграда, която плащат в Германия. За градежа на подобно здание родните мераклии трябва да се бръкнат средно с 10 % над сумата, която би им коствало вдигането на обикновенна къща. В Германия този процент варира между 5 и 8 на 100. Данните изнесе архитектурното светило в областта на модерните градежи Гергана Барабонкова. По покана на РИОСВ-Хасково преподавателката от архитектурния колеж в Бостън презентира новите технологии и схемите за изграждането на топлоефективните домове. Българката, която от години живее в Америка, е със собствено архитектурно студио от година и половина и през това време хвърля сили основно в работата по изграждането на Пасивни къщи. Тя е и сред основателите на "Пасивна къща- България".

По думите й сред най-важните части за строителството на тези сгради е още при проектирането те да бъдат оформени без термомостове, което ще рече да нямат прекъсване в изолацията или пък така популярните в България тераси, например. Друг от важните компоненти на Пасивната къща е в нея да бъде проектирана механична вентилация, която да оползотворява топлинната енергия. Сред най-скъпите компоненти на модерните къщи са прозорците, които трябва да са за нашите ширини поне с троен стъклопакет, обясни арх. Барабонкова. Като пример специалистът посочи, че при температура от -14 навън, и вътре в стаята около 20 градуса, от вътрешната страна до прозореца на обикновенна сграда с по-нисък клас прозорци температурата е около 15 градуса, при пасивната къща с троен стъклопакет тя е 18 градуса.

Според изчисленията първоначалното оскъпяване при използването на технологията за построяването на Пасивна къща в Германия е 4 600 евро за вентилационната система с тръбите, и още около 110 евро на квадратен метър за прозорци. От цялата първоначална инвестиция обаче специалистите вадят приблизително 1900 евро, които се спестява за отоплителна система, ненужна в Пасивните къщи. Цените са сходни и в България, уточни архитект Барабонкова. Като плюс при изграждането на "зелените" сгради тя посочи, че собствениците им стават независими от поскъпването на електроенергията. За сравнение ако в сграда от стар тип за отопление се използват около 200-300 киловатчаса на кв.м. за година, то за нискоенергийна сграда са необходими годишно 30-40 киловатчаса на кв.м., а за Пасивната къща едва 15 киловат часа на кв.м. годишно. Освен това тези здания са с минимум 50 години гаранция, която идва на базата на гаранциите давани от производителите на изолации и вентилационни системи.

Първата Пасивна къща в света е построена през 1990 год. в Германия. Според статистиката "зелените" къщи на четирите континента вече надхвърлят 30 000. Най-много те са в Германия и Австрия. През последните години осезаемо нараства броят им и в Америка и Италия. По пасивния стандарт на строителство, който е приложим за всякакъв вид конструкция - от дървена до зидария от лек бетон, освен жилищни сгради вече има изградени и офис здания. Най-голямата пасивна офис сграда в света е на площ от 5 000 кв.м. и е в германския град Енергон. Последният връх при използването на технологията е изграждането на плувен комплекс по пасивния метод в Бамберг, Германия.

Мая Манолова

пасивните сгради стопяват надцентките за изграждането им заради енергийната си ефективност

Компонентите на Пасивна къща