Мнозинството от глобените хасковски работници са от шивашкия бранш

С решение на конституционният съд отпадна изискването работник, който е хванат, че работи без трудов договор, да бъде глобяван с трикратния размер на осигуровките си изчислени на минималния осигурителен праг за своята професия. Поправката бе вкарана в Кодекса на труда от януари тази година. Не по малко от 9 хасковлии вече са глобени от местната инспекция по труда, като става дума за стотици левове, уточни шефът на Инспекцията Емил Буботанов. 

Работодателите от години се санкционират жестоко за наемане без трудов договор, но малко известно бе, че и наетия подлежеше на глоба. При това не малка.

Макар конкретните случаи на хасковлиите да не бяха осветлени, глобите лесно могат да се изчислят. Една от най-популярните в Хасково професии, на продавач-консултант, е с минимален осигурителен праг от 290 лв. Заради „привилегията“ да работи без договор, продавачът дължи неговата част от осигуровките в трикратен размер. За този праг те са по 37.40 на месец или 112.20 лв за три месеца. В зависимост от класификаторът на фирмата обаче, има и продавачи с минимален осигурителен праг от 462 лв/ тук няма значение за колко работи или на колко е осигуряван служителя/. На този праг осигуровките възлизат на 59.60 лв/мес. или 178.80 лв за 3 месеца. Според националната статистика, средният осигурителен доход в страната за месец април е 620 лв. На тези пари тримесечната санкция възлиза кръгло на 240 лв.

Поправките с които се глобяваше и работникът/член 414 А в КТ/ бяха въведени от началото на тази година и веднага удариха тежко работещите. Конституционният съд обаче обяви този параграф е противоконституционен.

Член 414 а предполага, че и двете страни са виновни, защото работникът например предлага работна сила без сключен договор. Съдът обаче смята, че това зависи от предхождащи действия на работодателя-той трябва да допусне работника до работно място, абсолютно недопустимо, без наличие на трудов договор. Работникът наистина предоставя работната си сила, но предоставянето и зависи от допускане до работно място, а служителят не може да преценява дали до този момент работодателят е действал правомерно или не, смята съда.

Г.Христов