Всяка трета жена в Турция е жертва на домашно насилие. Тежките проблеми принудиха Анкара да приеме закон в защита на застрашените. И той наистина можеше да се окаже добър, стига да не се беше намесил премиерът Ердоган...24-годишната Аиша се крие от семейството си. Тя знае, че ако някой от шестте й братя я открие, ще се опита да я убие. Още преди седем години те са я заплашвали със смърт. И за да докажат, че не се шегуват, всеки един от тях е стрелял по нея.Много други турски момичета имат съдбата на Аиша, отказала да се омъжи за избраника на нейното семейство - все пак той е бил два пъти по-възрастен от нея, а и тя не го е познавала. Днес Аиша е принудена да живее под фалшиво име: „Помагаме й вече седем години. Ако направим дори само една мъничка грешка, тя може да заплати за това с живота си”, казва нейната адвокатка Хюля Гюлбахар. Аиша се е опитала да избяга със своя приятел, но братята й са го убили.
Това е геноцид!
Гюлбахар е преживяла вече много подобни трагедии - 12-годишно момиче, изнасилено от 3 пъти по-възрастния й съпруг; омъжени насила 17-годишни момичета. По данни на Хюмън райтс уоч, над 1/3 от жените в Турция стават жертва на насилие от съпрузите си или от членове на семействата си. Една от най-разпространените форми на насилие е изнасилването. В селските райони броят на жертвите е още по-висок.„Средно по 5 жени на ден умират в Турция вследствие на домашно насилие”, казва Гюлбахар. Често тези престъпления биват представяни като „убийства на честта” – причиняване на смърт заради накърнена семейна чест. А за това не е нужно много: достатъчно е напр. да се облечеш по-модерно или да имаш интимен живот с приятеля си! „Това е чист геноцид срещу турските жени”, убедена е Гюлбахар.Днес броят на убитите жени в Турция е по-висок, отколкото в миналото, казва Гаури ван Гулик от Хюмън райтс уоч. Престъпленията са един вид ответна реакция от страна на консервативните турски мъже, които не могат да приемат факта, че все повече жени се борят за правата си, упражняват професии и се ангажират в женски движения, добавя той.
Само козметична промяна
През март 2012 г. турският парламент прие закон срещу домашното насилие. Той предвижда преди всичко подобряване на закрилата на неомъжените жени, както и засилване на мерките срещу мъжете, на които с решение на съда е забранено да се доближават до определена жена. С помощта на този закон застрашените туркини биха могли да получат ново име, нова идентичност. За Аиша например това би означавало шанс за нов живот. От седем години тя постоянно е на път и често сменя номера на мобилния си телефон. Всички нормални за една жена неща за нея се оказват невъзможни - тя не може да си вземе жилище под наем, не може да започне работа, дори не може да отиде на лекар - от страх, че ще бъде разпозната и предадена на братята й.Новият турски закон всъщност наистина можеше да се окаже добро оръжие в ръцете на съдиите в превенцията на домашното насилие. Само дето в крайния си вариант той вече не е това, което трябваше да бъде, след като лично премиерът Реджеп Ердоган се намеси и го олекоти значително. Така например от него бе извадено създаването на специална полицейска част за закрила на жените.
Това обаче не е единствената причина, поради която женските движения критикуват остро премиера. Възмущение предизвикват и някои негови изказвания - например това, че абортът е равносилен на убийство и затова правителството му планира да забрани аборта след 4-та седмица от бременността. "Новият дискурс, подчертаващ консервативните семейни ценности, застрашава свободата на жените", казва професорът по антропология Айкан Ердемир, член на опозицията в турския парламент. Според него Анкара се отдалечава съзнателно от ЕС и върви в друга посока - към ислямския свят.
