Миглена Тянкова (вляво) и Цвета Маркова

Служител на ДАНС е обещал оправдателна присъда за осъдения през 2008 година от хасковския окръжен съд наркотрафикант Будимир Куйович. В тази връзка агенцията за национална сигурност е ровила в хасковския съд за данни, които биха могли да опорочат процеса и на следваща инстанция Куйович да бъде оправдан. Били са разпитвани дори членове на съдебния състав, постановил осъдителната присъда. Припомняме, че председател на състава бе покойният бивш председател на окръжния съд Росен Русев. Процесът срещу Куйович се водеше при закрити врати и журналисти в залата не бяха допуснати

Скандалните подробности бяха разкрити днес от шефката на държавната комисия по сигурността на информацията Цвета Маркова. Тя бе в Хасково за двудневен семинар с местните съдии и съдебни служители по покана на шефката на окръжния съд Миглена Тянкова.

Година след присъдата над нарокобоса Куйович агенти на ДАНС разпитваха и журналистката от Българското национално радио Дора Атанасова по повод изнесени от нея подробности от разговорите на Куйович, записани със СРС-та. По-късно прокуратурата дори й повдигна обвинение в разгласяване на класифицирана информация, но софийският градски съд я оправда напълно. „Знам за случая. По това дело от съда искаха доклад от нашата комисия. Написахме такъв доклад, че би трябвало колежката ви да е оправдана напълно“, коментира Маркова.

По време на процеса срещу Дора Атанасова лъснаха и други скандални неща. Показанията й пред агентите на ДАНС са били предадени в подробности на самия Куйович, който по това време вече бе в затвора. Адвокатката му цитирала думите на Атанасова пред ДАНС в съдебната зала на софийския градски съд. Което на практика означава, че агенцията по национална сигурност е работела преди всичко за бандита Куйович.

„Ето, това е най-страшното“, съгласи се шефката на комисията по сигурността на информацията.

„Основната тема на днешните разговорите със съдиите бе засекретяването на съдебни процеси заради съдържащите се в папките специални разузнавателни средства (СРС-та)“, обясни Маркова. Според нея това сериозно накърнява принципа за публичност на съдопроизводството. А наличието на СРС-та по дадено дело е повод съдията веднага да обяви процеса за закрит и да изгони журналистите от залата.

„Във Франция например не съществуват процеси при закрити врати. Всички процеси са публични“, обясни Цвета Маркова.

„Има логика самото прилагане на СРС-то да е тайно. Така следеният не знае това. Ако не е тайно, той ще е предупреден и самото СРС се обезсмисля. Но в съдебната фаза вече в тях няма нищо тайно. Става дума обикновено за разговори, в които някой от тях се разобличава и дава доказателства за престъпната си дейност. Какво тайно може да има в това? Отделен е въпросът, че самата технология на СРС-то, името на служителя, осъществил подслушването или следенето, трябва да остане в тайна. Но не и съдържанието“, обясни Маркова.

Миглена Тянкова също е на мнение, че наличието на СРС-та в дадено дело не са повод за закрит процес. По думите й може част от делото да остане секретно, ако това се налага, но не и целия процес.

Тодор Кръшков