Прокурорското разследване в „Пирогов" е сред водещите теми на печата в сряда.

„Прокуратурата е започнала разследване  срещу неизвестен извършител в болницата за спешна помощ "Пирогов", съобщи БНТ. Проверява се дали в лечебното заведение са се извършвали престъпленията присвояване на средства и безстопанственост.
Държавното обвинение се задейства след като е получило доклада с проверките на Министерството на здравеопазването в държавната болница.  От "Пирогов" са отказали коментар пред медията с аргумента, че слабостите, установени в доклада, трябва да бъдат отстранени.
По думите на прокурор Румяна Арнаудова и двете престъпления са особено тежки с големи материални щети. Данните в доклада на здравните инспектори обаче не били достатъчни, за да се се определи конкретна вина на дадено лице. Затова ще правят допълнителни проверки и разпити." - пише „Дневник".

„Всеки месец злоупотребите в „Пирогов" са били в размер на над 140 минимални работни заплати. Това стана ясно от говорителя на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова, цитирана от bTV.
Преди ден държавното обвинение започна разследването за длъжностни присвоявания и безстопанственост срещу неизвестен извършител. Това стана след като здравният министър Десислава Атанасова изпрати на Борис Велчев резултатите от административната проверка в лечебното заведение." - съобщава в. „24 часа".

„Към момента минималната работна заплата за страната е 290 лева. От прокуратурата обаче все още не са конкретизирали периода, в който са извършвани присвояванията. Злоупотребите в „Пирогов" лъснаха след серия репортажи, които доведоха до ревизията, на чиято база прокуратурата започна разследване, и до смяна в Борда на директорите, която трябва да се извърши до края на седмицата." - напомня „Труд".

В. „Сега" също отделя място на темата:
„Главният прокурор Борис Велчев е получил материали от министъра на здравеопазването за проверката в "Пирогов", а Софийската градска прокуратура е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за "присвояване на пари в особено големи размери", "като случаят е особено тежък"...
От прокуратурата обаче не обясниха какви точно са тези тежки престъпления. Разяснения няма и от здравното министерство. Проверката на ведомството там приключи, но беше изпратена на НАП, инспекцията по труда и Агенцията за държавна финансова инспекция, които да установят дали "констатациите са верни", както обясни министър Атанасова. Едва след това ще стане ясно и какви точно са нарушенията.
Министърът вече оповести някои от тях, но нито едно не е особено тежък случай. Открити бяха нарушения при обществени поръчки. Те са били разбивани на по-малки, за да не минават през конкурс и търгове, давани са на различни фирми, зад които стоят свързани лица. Според министъра нарушение е и плащането на 7000 лв. годишно за почистване на сняг, 5400 лв. за библиотекарски услуги и 25 хиляди за анализ как да намалеят разходите от лечението на неосигурени пациенти."

Решението на македонския върховен съд на Македония да отнеме детето на сънародничката ни Спаска Митрова и последиците от това решение за отношенията ни с Македония също са във фокуса на вниманието.

„Спаска Митрова е получила решение на Върховния съд на Бившата югославска република Македония, с което отново се отнемат родителските й права над дъщеря й Сузана и детето се предава за отглеждане от бащата със сръбски произход Воислав Савик. Това съобщи евродепутатът и председател на Национал-демократичната партия Димитър Стоянов.
По този повод Стоянов се срещна днес с премиера Бойко Борисов.
Като държава не коментираме съдебното решение за Спаска Митрова, но България ще бъде много стриктна, когото се приемат критериите за присъединяването към Европейската общност. Така премиерът Бойко Борисов коментира решението на съда в Македония. Мислех, че случаят със Спаска Митрова е приключил, каза премиерът, цитиран от "Фокус". Борисов заяви още, че този въпрос е изпит по дипломация за него.
Борисов заяви, че чрез Министерство на външните работи е изискано решението на македонския съд." - пише „Дневник".

В. „24 часа" също отделя място на темата:
„Като държава не коментираме съдебното решение за Спаска Митрова, но България ще бъде много стриктна, когато се приемат критериите за присъединяването към Европейската общност. Това каза пред журналисти премиерът Бойко Борисов във връзка с решение на македонския съд да отнеме детето й. Днес той се срещна с евродепутата и председател на Национал-демократичната партия Димитър Стоянов...
Министър-председателят заяви, че този въпрос е изпит по дипломация за него. 
„На няколко инстанции съдът в Македония приключи делата в полза на Спаска Митрова. Цялата българска общност се вдигна в нейна подкрепа. Любовта е сляпа, хората се женят, развеждат. Ние, като държава, трудно бихме могли да коментираме съда и неговото решение. Крайно ми е неприятно да коментирам подобна тема", коментира премиерът.
„Няма да свържа този случай с нашето отношение към Македония в Европейския съвет, но ще кажа, че България ще бъде много стриктна, когато се приемат критериите за присъединяването към Европейската общност. Изключително стриктна", подчерта премиерът."

В. „Труд" също цитира премиера:
„Преди години в Косово се избиваха, сега са на масата на преговорите, благодарят за подкрепата на България, първи пускат български компании да инвестират. В същото време изграждаме прекрасни отношения със Сърбия и се опитваме да станем мост, да помогнем нашият регион по-бързо да се присъедини към голямото европейско семейство", каза още той...„
Надявам се в Македония хората да разбират, не случайно давам за пример Косово, които до вчера бяха във война. Истински се надявах и колегите в Македония това да правят, но не минава ден или седмица, в която да не получим сигнали или отношение, които българският народ най-малко заслужава. Първи ги признахме, винаги сме им помагали във всичко. По-братски, по-близък народ от македонците на Балканите ние нямаме".
„Няма да го произнеса на глас, но те, когато преценят, са добре дошли в България, ще ги оставя, да им зададете тези въпроси на тях. Знам какво ще кажат - най-независимият съд е решил така. Добре. Не коментираме съдебно решение. Но, когато дойде ред да коментираме съдебната ви система, ще я коментираме така, както ние преценим. А ние ще преценим, че тя трябва да е независима, демократична, европейска, толерантна, защитаваща интересите на всички граждани. Ще съдим по европейски критерии", каза още министър-председателят."

Всекидневниците съобщават също, че Норвегия е отворила трудовия си пазар за българи:

„Норвегия премахна специалните правила за работници мигранти от България и Румъния считано от вчера, 18 юни 2012 г. Това стана ясно след решение на норвежкия Държавен съвет от 15 юни 2012 г.
Работниците от България и Румъния бяха обект на специални преходни разпоредби от 2007 г. насам." - информира „Стандарт".

„Това означава, че новите работници, имигранти от двете страни, вече няма да кандидатстват за разрешение за работа в страната, ако имат регистрация там. Така правата им се изравняват с тези на другите имигранти от страните от ЕС извън скандинавския регион. Работниците от България и Румъния бяха обект на специални преходни правила по споразумението за Европейското икономическо пространство от 2007 г. Максималният срок на действие на тези правила обаче е 5 г." - пише в. „Сега".

„Сега правата на българите и румънците, работещи в Норвегия, ще бъдат същите като тези на останалите граждани от Европейския съюз. Занапред те не трябва да кандидатстват за разрешение за пребиваване, като е достатъчно само да се регистрират в страната.
Норвегия не е член на ЕС, но участва в общия пазар на ЕС като участваща страна в Европейското икономическо пространство и Европейската асоциация за свободна търговия. Страната е и част от Шенген.
По-рано през годината Исландия също отвори трудовия си пазар за българи и румънци. В същото време обаче редица страни от ЕС продължават да ограничават работниците от двете най-нови държави членки.
Това се случва, въпреки че в началото на ноември 2011 г. Еврокомисията публикува изследване, според което няма данни мобилните граждани в рамките на ЕС да се възползват прекомерно от социалните помощи. Напротив, наемането на българи и румънци се е отразило положително на развитието на европейската икономика.
Австрия, Белгия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия и Великобритания са деветте държави, които ще отворят изцяло трудовите си пазари едва на 1 януари 2014 г. От тях за работа в Люксембург към българите и румънците има облекчен режим за определени финансови сектори, докато Германия улесни имиграцията на квалифицирани кадри." - допълва темата в. „Дневник".

Взривовете край Петолъчката са сред темите с продължение във всекидневния печат.

„Разрязване на бойни части от зенитни управляеми ракети най-вероятно е довело до взривовете във военните складове на "Берета Трейдинг" край Петолъчката, при които загинаха трима души. Това заяви вчера военният министър Аню Ангелов в поредната си интерпретация на случилото се на 5 юни. "Аз не знам коя е истинската причина, но по думи на работници те са разрязвали бойни части на зенитни управляеми ракети, а това е недопустимо", обясни той. По думите му унищожаването на тези боеприпаси става единствено с взривяване и това е било записано в техническа спецификация, която е част от договора между МО и частника. Според Ангелов целта е била да се извлече взривното вещество, което министерството не търси като остатъчен продукт от утилизацията.
Според версията на "Берета Трейдин" военното ведомство им е изпратило погрешни припаси, които са били отделени, но работник взел един от тях, пренебрегвайки забраната, и така предизвикал експлозията.
Военният министър обаче отказа да съобщи дали има пропуски в контрола, който по закон е на служба КОС към МВР.
"Не се наемам да коментирам нещо, което не познавам. В случая би трябвало прокуратурата и следствието да си кажат тежката дума, включително и за МО, ако има виновни, да си понесат отговорността", бе категоричен той.
Около 500 хил. лв. ще струва покриването на щетите, нанесени на околните населени места, каза още Ангелов..." - пише „Сега".

„300 невзривени снаряда и 1,5 тона осколки са открити край Петолъчката. До момента са разчистени около 1 500 декара, от които 1 300 са обработваеми. До края на седмицата ще бъдат прочистени още около 2 500 декара и това ще даде възможност стопаните да приберат реколтата си, каза по-рано днес земеделският министър.
Найденов гарантира на земеделските стопани, че ако не успеят да влязат в нивите си, ще бъдат обезщетени напълно за унищожена или нереализирана продукция.
В момента над 150 военни с 27 машини прочистват трикилометровата зона за сигурност. Не са нанесени сериозни поражения на горския фонд в района на взрива. Засега остава забраната за транзитно преминаване в участъка между Петолъчката и село Лозенец." - информира „Стандарт".