130 години от рождението на Георги Димитров ще отбележат първомайските структури на Съюза на антифашистите в България и БСП. За да не съвпаднат с набелязаните в Пловдив мероприятия, местните ще почетат вожда на 20 юни от 18 часа в кафе „Астория“ (в сградата на общината). За живота и делото на Димитров ще говорят Кръстьо Грозев и Николай Митков.

Макар и спорна за българската демокрация личност, Димитров остава с огромен принос за международното работническо движение и не може да бъде заличен от историята и паметта на България.

Той е роден на днешната дата -  18 юни, през 1882 г. в село Ковачевци в семейството на Димитър Тренчев и Парашкева Досева. На 12 години започва работа в печатницата на Никола Пиперов, където се печата вестникът „Народни права“ на Либералната партия на тогавашния премиер Васил Радославов. На 18 юни 1903 той оглавява Първата стачка на пернишките миньори, в която участват над хиляда работници. След 35 дни на активни стачни действия, българското правителство напълно удовлетворява исканията на работниците. Това донася изключителна популярност на Георги Димитров, който по време на стачката е арестуван. На 24 ноември 1913 г., на 31 години, Георги Димитров полага клетва за вярност към родината като най-младия народен представител на Царство България в ХVІ Обикновено народно събрание. По време на Първата световна война избягва мобилизацията заради депутатския си имунитет. На Солунския фронт обаче активният функционер на БРСДП води остра антивоенна агитация, заради която е осъден на 4 месеца строг затворнически режим. Той е един от организаторите на транспортната стачка, която парализира цяла България през 1919г. Успехът на мисиите му, насочени срещу действащото управление, бързо го отвеждат до ръководни позиции в Коминтерна.

На 9 март 1933 година българинът Георги Димитров е арестуван от полицията на Нациска Германия по обвинение, че е организирал подпалването на Райхстага. Световната общественост обявява политическия процес за “скалъпен” и в Лондон известни адвокати, журналисти и деятели на германската комунистическа партия организират контрапроцес, чиято основна цел е спасението на българина и разобличаване на фашиската идеология. Комунистът е оправдан по обвинение за палеж на германския парламент, но България отказва да го приеме като свой поданик. Георги Димитров заминава за СССР, където е посрещнат като герой от Йосиф Сталин. След края на Втората световна война комунистът се завръща в България и заема поста на висш държавнически функционер. Като председател на Българската комунистическа партия започва първите процеси на македонизация на българите от различни краища. След неочакваната му смърт през 1949г. Георги Димитров е превърнат в символ на комунизма в България и Съветския Съюз. Култът към личността му преминава всички познати предели на популярност. В стотици градове по целия свят са издигнати негови паметници и мемориални плочи, а в София на площад “Княз Александър Батенберг“ е издигнат негов мазолей. На 21 август 1999 г. започва разрушаването на мавзолея на Вожда– дълги години символ на комунистическия строй, управлявал България над половин век.

Честването на годишнината от рождението на Георги Димитров ще постави в Първомай и началото на организираната от БСП подписка в подкрепа на изграждането на АЕЦ „Белене“.

Теди Кирякова