Началникът на РИО Иван Панайотов вярва, че нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат

Хасковско образование е трагично в началото, става зле към средата и накрая се пооправя, до към добре. Така с няколко думи думи могат да се обобщят резултатите от завършилите преди седмица изпити на изхода от образователните модули-начален, прогимназиален и гимназиален. Най-зле е положението при четвъртокласниците, които показаха резултати, наредили областта ни на трето място отзад-напред. Иначе казано, хасковско е на 25-то от 28 възможни места в страната. Седмокласниците пък са най-ниското възможно ниво от трите години, в които се провежда оценяването и на което се явяват всички завършващи 7-ми клас. Преди пък, на тези изпити се явяваха само децата, кандидатстващи за елитни гимназии и нивото тогава бе невъобразимо по-високо. Сега, бъдещите гимназисти бяха на 3.717 по БЕЛ, а по математика отстъпиха дори от „добър“ и регистрираха 3.467.

Изненадващо, 12-класниците повишиха нивото си в сравнение с предходните години и на матурите регистрираха среден резултат-4.08. Не че е нещо, но поне е напредък. А отстъплението при четвъртокласниците тотално обърна принципът в национален мащаб-децата да са добре до 4-ти клас, а да влошават оценките до 7-ми.

От Регионалния образователен инспекторат не са съвсем съгласни. Според тях нивото на 4-класниците е приблизително същото. Общия среден бал е паднал само с 4 стотни в сравнение с миналата година-14.28 срещу 14.32 през 2011. Единственото сериозно отстъпление е по предмета „Човекът и обществото“/история/, с близо единица, а по математика дори има подобрение с 25 стотни! Но ако нивото ни е същото като предходни години, значи другите области драстично са вдигнали своето.

Причината за слабите резултати е очевидна-увеличаващият се брой на деца в образованието, чийто майчин език не е български. Според едно статистическо проучване на НСИ, 1/3 от децата в хасковско на възраст от 10 до 19 години са признали, че майчиният език им е друг.

Решение на проблема вече е намерено и то е повече от адекватно. От следващата година, всички 5-годишни задължително са на предучилищна. Практиката бе въведена преди 2 години в Димитровград и дава чудесни резултати. Още една година обучение в официалния български език ще пооправят нещата, надяват се от просветата.

Сравнението на 4-класниците по училища определя с най-висок рейтинг хасковското ОУ „Христо Смирненски“ с 18.95 среден бал. Те изпреварват с близо единица вторите в класирането СОУ „Васил Левски“ Хасково с 18.01. Припомняме, че средното за областта е 14.28. Класацията продължава с малки разлики между ОУ "Иван Рилски" в Хасково, които са трети със 17.92, СОУ "Христо Ботев" в Ивайловград, „Пенчо Славейков“ в Димитровград, „Климент Охридски“ в Хасково, и следват кохорта от извън хасковски училища- НУ в Тополовград, НУ в Любимец, СОУ „Любен Каравелов“ Димитровград, СОУ „Петър Берон“ в Свиленград и т.н. Най-назад са училищата в Левка, Белополци и Капитан Андреево плюс училище „ Яворов“ в Димитровград с близки резултати около 10-10.5.

При училищата в близост до ромски масиви/села и квартали/ положението е почти неспасяемо, признават от образованието.

Ако за 4-класниците поне има някаква светлина със снижаване възрастта на предучилищната в детските градини, то в следващият модул-до 7-ми клас, не се вижда никаква надежда. Дечицата се обърквали от резкия преход от обучение от един учител, към обучение с много учители. 5-класниците толкова влошават оценките си/ и то в сравнение с четвъртокласниците /, че дори вносителите на новия закон за предучилищно образование измислят да ги пускат с една двойка в следващ клас. Щеше да звучи кощунствено, ако нямаше да става закон.

Обективното оправдание за слабите резултати след 7-ми клас е, че все по-малко деца са заинтересовани от следване в профилирани гимназии. Цифрите го потвърждават. Тази година се явиха 1873 седмокласници, с 50 повече от миналата. Обаче за втория модул от изпита, с който се кандидатства за езикови и ПМГ, се явиха 1152 души-с 50 по малко от миналата. Тоест, повече от 100 немотивирани за резултати ученици са седнали пред белия лист. И закономерно- слабо представяне. На всичкото отгоре, ги прецакаха с теста по математика. От 25 въпроса с 4 възможни отговора, им оставиха само 16. На останалите  9, самите ученици трябваше да изведат и напишат отговора. Резултатът-502 двойки.

Прецакване №2 бе вдигане и на критериите за оценка. През 2010-та година, за заветното 3 бе достатъчно да имаш 14 точки от теста. През 2011-та-16 точки, а през 2012-цели 18 точки! Да ги съжалиш.

Съпоставката по училища обрисува картина, съвсем според представите на обществото. Най-добре се справят специалните паралелки на хасковската и димитровградската ПМГ. Те имат по една паралелка, селектирана от 5-ти клас, където са събрани деца спечелили състезание, нещо като приемен изпит. Децата са отрано мотивирани да учат и доказват. Отделен е въпросът, колко нормална е тази практика, гимназии да обучават в прогимназиален курс. На истинското първо място е хасковското ОУ „Климент“ Охридски“, които мачкат с повече от една единици ( !) вторите от „Христо Смирненски“-26.47 срещу 25.29 среден бал. Трети са „Иван Рилски“ Хасково, 4-ти СОУ „Петър Берон“ Свиленград, 5-то СОУ „Васил Левски“ Хасково. Следват СОУ "Христо Ботев" Ив-град, „Шандор Петьофи“ Хасково, „Паисий Хилендарски“ Х-во и пр. На дъното пак са две градски училища-“Яворов“ в Димитровград и ОУ“ Никола Вапцаров“ Хасково. Там нивото е 3 пъти (!) по-ниско от това в училищата челници.

В гимназията децата се стягат повече или родителите дават повече за частни уроци и това обяснява по-високите резултати на матурите. Пък и висшето образование не е нито задължително нито безплатно и няма кой да дундурка мамини детенца/или излиза несравнимо по-скъпо/. Изненадващото там е, че училища от периферните спрямо областния център райони, излъчиха най-добрите зрелостници. Единствените двамата пълни отличници са от Ивайловград и Свиленград /Дарина Кръстева и Георги Демирев/, а най-добър по география е Стефан Тодоров от Тополовград. Димитровградската Езикова пък стана училище №1 в областта. Това обаче не е тенденция, защото обяснението е просто. Димитровградската Езикова просто няма немски, а изпит по този език е доказано по-труден от английския и смъква бал. А въпросът с отличниците доказва старата теза, че в основата на доброто образование е добрия учител. Така например преподавателката по география на Стефан от Тополовград, Калинка Дединска, е многократно награждавана за отлични резултати в работата си.

Може би заради това, държавата отпуска 75 млн лева за допълнителна квалификация на учителите. Тоест да ги учат как да учат. Звучи като държавното обучение по честност на митничарите.

Г.Христов